Синдикатите искат линията на бедност да достигне 782 лева
- Редактор: Мартин Руменов
- Коментари: 0

Националният съвет за тристранно сътрудничество обсъжда предложението за 20% ръст до 764 лева
Националният съвет за тристранно сътрудничество ще обсъди днес новия размер на линията на бедност за 2026 година. Правителството предлага тя да е 764 лева вместо досегашните 638 лева, което представлява ръст от почти 20 процента.
Синдикатите обаче настояват за по-високи стойности. От КНСБ оповестиха становище, според което линията на бедност трябва да е 782 лева или 400 евро, за да отразява инфлацията на малката потребителска кошница.
Методиката за определяне под въпрос
Определянето на линията на бедност става всяка година от правителството по специална методика, базирана на изследването на Евростат "Статистика на доходите и условията на живот". Предложената стойност от 764 лева съответства на това изследване и е с 19,7 процента повече от тази за 2025 година.
Синдикатите настояват методиката да бъде коригирана. КТ "Подкрепа" иска линията на бедност да се обвърже с реалната издръжка на живот, за да се гарантира адекватна социална защита и достоен стандарт на живот за уязвимите и най-нискодоходните групи от населението.
Позицията на КНСБ
КНСБ настоява линията на бедност да бъде индексирана с цените на малката потребителска кошница за декември миналата година. Това означава линията за догодина да е с 18 лева над предложения от правителството размер.
"Това, което ние настояваме, е в методологията да се включи индексът на потребителските цени, тоест от малката потребителска кошница, защото хората, които са до линията на бедност, потребяват стоки от първата необходимост", заяви Теодора Пачеджиева от КНСБ.
КНСБ иска и ежегодна оценка на адекватността на линията, като се прави съпоставка с целево разработена потребителска кошница, която да гарантира социалния минимум на лице от домакинството.
Работодателите подкрепят решението
Работодателските организации подкрепят предложения от правителството размер за догодина с аргумента, че действащата нормативна уредба е приложена правилно и изчисленията са верни.
От Българската стопанска камара смятат, че модел, който дава възможност за ръст от 20 процента, е добър, имайки пред вид че средните доходи нарастват от 12 до 14 процента.























