Линията за оцеляване в Русе мина 900 лева

Близо 1,4 милиона българи, или над една пета от населението на страната, са живели под прага на бедност през 2025 година, съобщават от БНР на база най-новите годишни данни на Националния статистически институт (НСИ). Официалната линия на бедност за страната е достигнала 866.67 лева средно на месец за член на домакинство, което представлява сериозен ръст от 13.5% спрямо предходната година. Въпреки че относителният дял на бедното население бележи лек спад от 0.5 процентни пункта, финансовата пропаст между отделните региони се задълбочава.

Социални плащания и регионални контрасти

Ако в доходите на домакинствата не се включват социалните плащания (обезщетения, детски и социални помощи), а се запазят само пенсиите, равнището на бедност скача от 21.2% до 29.0%. В случай че от уравнението отпаднат и самите пенсии, бедните в страната стават 45.4%.

Допълнителните данни от НСИ показват драстични разлики в стандарта на живот по места. Област Русе се нарежда на трето място в страната по най-висока линия на бедност с 904 лева. Преди нея са единствено София-град с 1304 лева и Варна с 977 лева. На обратния полюс се намират областите Силистра и Видин, където прагът е съответно 580 и 664 лева.

Цветан Цветков: "За област Видин 51.4% са бедните преди социалните трансфери, тоест доходите при изключването на пенсии, социални плащания и всички други помощи. Този показател за страната е 45.4%. В сравнение с предходната 2023 година, линията на бедност в област Видин нараства с 26.8%."

Образованието като финансов щит

Икономическата активност и образованието остават ключови фактори за спасение от бедността. Данните категорично показват, че над половината (55.1%) от пълнолетните българи под прага на бедност са безработни. При работещите също има сериозни рискове, като най-уязвими са наетите на непълно работно време – при тях рискът от изпадане в бедност е три пъти по-висок в сравнение с работещите на пълен щат.

Стойне Василев: "Линията на бедност е направена на базата на основните стоки и услуги, които е добре да употребява едно домакинство. Това, което аз забелязвам е, че при хората с висше или средно образование този процент е минимален. Образованието играе много голяма роля върху това ние да не сме бедни."

Статистиката подкрепя тези думи – близо половината (47.2%) от работещите бедни са с начално или без никакво образование. С нарастване на образователното равнище рискът пада драстично, като едва 4.3% от висшистите в страната попадат в тази категория.

Заплатата за издръжка гони нови върхове

На фона на статистиката от НСИ, актуалният анализ на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) от края на април чертае още по-тревожна картина за покупателната способност на населението.

КНСБ: "След приспадане на данъците и осигуровките за първото тримесечие на годината са нужни 818 евро чист доход за издръжката на живота на един работещ, който живее сам."

Сумата за издръжка на тричленно семейство (двама възрастни и едно дете) вече достига 1473 евро на месец. Спрямо март миналата година, средствата за самостоятелен човек нарастват с 40 евро, а за семейство – със 73 евро. Синдикатът отчита, че над 1.5 милиона работещи у нас се осигуряват на доход, който е под необходимата заплата за нормална издръжка.

Местни жители в по-малките населени места споделят, че инфлацията сериозно стопява бюджетите им. "Трудно е да се справя с непредвидени харчове. Всичко поскъпна от началото на годината - беше левче, сега е евро," коментира пенсионерка от Видин, обобщавайки реалността зад статистическите цифри.