Щастлива развръзка след серия от грешки в гората край Стражица

Драматични кадри от ловен излет в района на Стражица, заснети в средата на декември, продължават да предизвикват полярни реакции в социалните мрежи. Клипът, запечатал как ранен глиган атакува ловец, а синът му го спасява с рискован изстрел в последния миг, повдигна сериозни въпроси за границата между героизма и небрежността в гората.Инцидентът се разиграва на 14 декември 2025 г. в землището на село Кесарево. Главни действащи лица са опитният ловец Добромир Миладинов и синът му Християн, които участват в излета като гости.

Хронология на риска

Ситуацията ескалира след наглед стандартен отстрел. Добромир Миладинов поваля глиган, а синът му Християн се приближава с включена камера, за да заснеме трофея. В този момент става ясно, че животното е само ранено – грешка в преценката, която едва не коства човешки живот.

"Внимавай, да знаеш, че всеки момент ще стане!", извиква бащата секунди преди атаката.

Вместо да остане на земята, разяреното животно се изправя и атакува по-възрастния мъж. Опитът на Добромир да отстъпи завършва с падане, което го оставя беззащитен пред глигана.

Изстрелът на спасението

В този критичен момент Християн Миладинов е принуден да вземе решение за части от секундата – да стреля в непосредствена близост до баща си или да рискува животното да го нарани фатално.

"За мен беше ясно, че ако този ранен глиган го натисне, ще го мачка, докато не го смачка", разказва Християн Миладинов, цитиран от НЛРС-СЛРБ.

Той произвежда изстрел с полуавтомата си, когато глиганът е на едва 1-1.5 метра от падналия му баща. Рискът куршумът да засегне човека е огромен, но изстрелът се оказва точен и животното пада "като ударено от влак".

Дебатът за безопасността

Макар развръзката да е щастлива, случаят предизвика разнопосочни коментари сред ловната общност. Докато мнозина поздравяват сина за бързата реакция, експерти по безопасността посочват серията от грешки, довели до ситуацията:

• Приближаване към повалено животно без пълна увереност, че е мъртво.

• Липса на готовност за дублиращ изстрел от дистанция.

• Позициониране, което налага стрелба в опасна близост до друг ловец.

"Сега, когато вече всичко мина и сме си вкъщи, си коментираме, че ако не бях поел риска да стрелям, в момента щяхме да сме някъде по болници, ако не и по-лошо", признава самият стрелец.

Случаят служи като поредно напомняне, че в ловната практика подценяването на правилата за безопасност често се заплаща скъпо, а щастливият край не винаги е гарантиран.