Съветникът на Гълъб Донев защити новия проектобюджет

Официалното писмо на българското правителство до Европейската комисия е само едно и вече е публикувано на сайта на европейската институция. Това заяви в студиото на БНТ политическият анализатор проф. Александър Маринов, който е съветник на вицепремиера и финансов министър Гълъб Донев. Той определи настоящия финансов план на държавата като „бюджет на вразумяването" и отхвърли твърденията за тайна кореспонденция с Брюксел относно средствата от втория пенсионен стълб.

Спорът за втория пенсионен стълб и докладите на Сметната палата

Проф. Александър Маринов коментира напрежението около обсъжданото използване на парите от втория пенсионен стълб, като призова да се прави разлика между работните експертни варианти и приетите от кабинета решения.

„Първо имаме официална кореспонденция с Европейската комисия, която е публично достъпна на сайта на Европейската комисия. Официалната кореспонденция, тоест официалната позиция на българското правителство, е заявена. Всякакви идеи може да са били обсъждани. Съвсем нормално е, когато в една трудна ситуация се възлага на експертите да предлагат различни варианти, те да предлагат най-различни варианти. Но това, което е прието, е прието и е влязло в бюджетите", посочи проф. Маринов в ефира на обществената телевизия.

Той бе категоричен по отношение на спекулациите за наличието на повече от един документ до Брюксел: „Писмото, както виждаме от сайта на Европейската комисия, е едно и то има ясно съдържание. Това знам аз, това мога да кажа."

Според съветника на финансовия министър скандалът около писмата до Европейската комисия, както и въпросите защо не се е състоял Съветът и дали се крие бюджетът, представляват целенасочена маневра. По думите му целта е да се отклони общественото внимание от трите одитни доклада на Сметната палата.

„Защото аз си позволявам да твърдя, че това са скандални разкрития. В една нормална държава такива разкрития за злоупотреби и измами с публичните финанси и с управлението на държавата водят до много тежки последици", коментира политическият анализатор. Той допълни, че именно в докладите на Сметната палата, а не като политическа оценка, се съдържа изводът за неразумно управление на държавата в продължение на шест години.

Съкращаване на дефицита с четири милиарда

Излизането от трудната финансова ситуация изисква баланс между приходите и разходите, смята проф. Александър Маринов. Според него основната задача пред финансовото министерство е постепенното ограничаване на раздутите разходи и пренасочването на ресурса към социални, индустриални и технологични приоритети.

„Когато това правителство встъпи през май, то завари дефицит от 9 милиарда. С мерките в бюджет 2026 година дефицитът беше сведен до 7 милиарда. С предвиденото в бюджет 2027 година той е сведен до 5 милиарда. Виждате, че за по-малко от година има съкращаване на 4 милиарда дефицит. Може да стане повече, може да стане по-бързо, но цената ще бъде неприемлива", обясни в студиото на БНТ съветникът на Гълъб Донев.

По темата за инфлацията той отбеляза, че част от процесите се дължат на външни фактори, но кабинетът взема мерки срещу необоснованото поскъпване. Като основен инструмент за въздействие върху инфлацията Маринов посочи постепенното свиване на разходите и отказа от автоматично вдигане на някои високи възнаграждения.

Данък върху свръхпечалбите и очаквания за протести

Анализаторът защити и идеята за облагане на свръхпечалбите на определени компании, като отхвърли критиките, че мярката е насочена срещу заможните граждани.

„Не, аз не мисля, че това е война с богатите. Данъкът върху свръхпечалбата не е българско изобретение. Той се прилага в девет страни от Европейския съюз. По различен начин, на някои места не е еднократен, а е за период, да кажем, от четири години. Тук не става дума за богатите въобще, а за определена разлика, като се отчита възможността за рефинансиране и влагане в инвестиции. Има значение дали тези пари се реинвестират в България, или се изнасят към централите на тези компании", аргументира се проф. Маринов.

Попитан дали заложените бюджетни рестрикции могат да доведат до улични протести след президентските избори, той заяви, че ключовият въпрос е какви са реалните причини и социалната основа на едно евентуално недоволство.

Във връзка с предстоящото посещение на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен проф. Александър Маринов подчерта, че кабинетът следва ясна линия за мястото на страната в съюза: „Ние виждаме своето бъдеще в Европа и участието си в Европейския съюз най-вече като принос към една по-благоразумна и по-сдържана политика, която дава шанс не на силните думи, а на дипломатическите усилия."