Най-старият е от първата жп гара в България, а най-големият – от първата Търговско-индустриална камара

Седем исторически часовника в Русе измерват времето и носят отпечатъка на вековете, в които са създадени. Всеки от тях е свидетел на културните, икономическите и историческите промени в града, когато Русе е бил финансов и търговски център на България. Стрелките на тези механични хронометри са отброявали важни политически събития и социални трансформации, превръщайки часовниците в символи на европейското развитие на града, отбелязва 24 часа.

Най-старият часовник, запазен до днес, се намира в сградата на първата жп гара в България, построена през 1866 г. по линията Русе – Варна. Сега сградата функционира като Национален музей на транспорта. "Часовникът вероятно е монтиран при строежа", разказва инж. Александър Първанов, член на сдружение "Русчук", който доброволно поддържа историческите хронометри в града. Механизмът е произведен от германската фирма "Войле" в Бокенем и представлява типичен гаров часовник със стояща кутия в чакалнята и два циферблата на перона. Въпреки че е модифициран със система за самонавиване, в момента тази функция не се използва.

Часовникът на първия клон на Българската народна банка в страната е друг ценен хронометър. Сградата е построена през 1895 г. по проект на арх. Хайнрих Майер, а механизмът е монтиран между 1895-1897 г. Произведен е от мюнхенската фирма "Манхард" и има интересна особеност – два циферблата: външен на фасадата и вътрешен в банковия салон. Сега в сградата се помещава Инспекцията по труда.

"Този часовник беше спрян, липсваха части. През 2018 г. сдружение 'Русчук' започна възстановяването, добавихме осветление. Досега се грижим за него. Часовникът работи, всеки момент ще го предадем на стопаните", обяснява Първанов.

Емблематичен за града е и часовникът на първата частна банка в България – Акционерното спестително дружество "Гирдап", чиято сграда е построена през 1896 г. През годините това място се е превърнало в любимо място за срещи на русенци, известно просто като "Часовникът". Механизмът е произведен от Бернхард Захария в Лайпциг, вероятно около 1896-1900 г. Макар да няма оригинална камбана, часовникът е озвучен изкуствено с частни средства и се поддържа безвъзмездно от 2017 г. Гонгът му се чува на всеки кръгъл час, а по Коледа и 24 май звучат и празнични мелодии.

Най-големият часовник в Русе се намира на сградата на първата Търговско-индустриална камара, построена през 1916 г. на площад "Батенберг". Днес там е разположена регионалната библиотека "Л. Каравелов". Според изследването на Първанов, в началото на мястото на часовника е имало само фалшив циферблат, а през 1923 г. камарата монтира истински механизъм от фирмата "Войле". Това е единственият часовник в града с камбана, а циферблатът му е с внушителен диаметър от 140 см, задвижван с метални пръти от около 5 метра. След като близо 10 години не е работил, през 2014 г. часовникът е възстановен благодарение на усилията на Първанов, няколко бивши ученици на СУ "Христо Ботев" и директора на библиотеката Теодора Евтимова.

Часовникът на Централната жп гара също е важна част от колекцията. Сградата е пусната в експлоатация през 1955 г. и е един от символите на града, проектирана от русенския архитект Пинпирев. Часовниковият механизъм е електрически, с четири циферблата, монтирани в кулата. През 2018 г. той е обновен и реставриран, като е запазен оригиналният му дизайн.

Не на последно място са и двата часовника на сградата на общината и областната управа. Те са част от по-голяма електромеханична система, включваща общ таймер с циферблати в коридорите на всички етажи. След подмяна на главното устройство, в момента се използват само двата часовника на фасадата, които са ремонтирани преди 3 години и се сверяват ръчно.

Всички тези часовници свидетелстват за времето, когато Русе е бил финансовият и културен център на България, с най-силно европейско влияние, заслужено наричан "Малката Виена".