Държавните регулации и данъчните политики са в основата на стагнацията на реалните доходи

Държавните регулации и данъчните политики в САЩ, а не корпоративната алчност, са в основата на стагнацията на реалните доходи. Докато страната пренасочва огромни капитали към технологичния сектор, истинската спирачка пред растежа на заплатите се оказва самата държава.

През 2026 година капиталовите разходи за изкуствен интелект (ИИ) в САЩ достигнаха колосалните 650 милиарда долара, което представлява около 2% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. Този технологичен бум поддържа икономиката стабилна – без инвестициите в ИИ, реалният ръст на американския БВП за изминалата година щеше да бъде далеч под 2% (при отчетен ръст от 2,2%). Въпреки ниската безработица от 4,28%, вълната от иновации изостря един дългогодишен дебат: защо делът на трудовите възнаграждения в икономиката продължава да се свива за сметка на корпоративните печалби?

Технологичният прогрес и митът за корпоративната алчност

Статистиката показва, че корпоративните печалби като процент от БВП на САЩ са нараснали от около 8% през 1982 г. до 15,85% през 2026 г. В същото време делът на възнагражденията на служителите е спаднал от 66,6% на 61,9%. Изследвания на над 200 региона в Европа потвърждават сходна тенденция – зоните с интензивно патентоване на ИИ изпитват спад в дела на труда, тъй като технологията действа като иновация, насочена към капитала, пренасочвайки ползите към неговите собственици.

Леви и десни политици бързат да обвинят за това явление „алчните корпорации“, които уж ощетяват работниците. Според Скот Линсиком, вицепрезидент по обща икономика и търговия в Cato Institute, този разказ е фундаментално погрешен. Линсиком посочва, че измерванията на дела на труда често са неточни и пропускат важни форми на възнаграждение. Освен това нарастващите корпоративни доходи всъщност облагодетелстват над 62% от американските работници, които притежават акции чрез своите пенсионни спестявания. Истинският проблем за стагнацията на заплатите не е в бизнеса, а в държавната политика.

Регулаторната примка и феноменът „job lock“

Изследванията показват, че близо 45% от спада в дела на труда се дължи на по-ниската склонност на компаниите да наемат и освобождават служители. Тази „засилена предпазливост“ е директен резултат от тежките регулации и нарастващите разходи за здравно осигуряване, предоставяно от работодателя. Тъй като тези разходи възникват в момента на наемане или освобождаване, бизнесът избягва промени в числеността на персонала си.

Това води до т.нар. „job lock“ (заключване към работното място) – ситуация, при която служителите остават на нежелани работни места единствено заради здравното осигуряване. Данъчните облекчения за работодателските здравни планове изкривяват пазара, оскъпяват застраховките и лишават работниците от гъвкавост. Пречки като професионалните лицензи и административните изисквания допълнително ограничават смяната на работни места – процесът, чрез който работещите исторически са натрупвали преговорна сила за по-високи заплати.

Пътят към по-високи заплати минава през пазарна динамика

Данните на икономиста Никлъс Енгобом, изследвал страните от ОИСР в периода 1991–2015 г., са категорични: държавите с по-динамични пазари на труда постигат много по-бърз растеж на заплатите. Когато бариерите за наемане и напускане са ниски, конкуренцията за кадри принуждава бизнеса да плаща повече. САЩ традиционно са пример за такава мобилност, но многодесетилетната политика на правителството постепенно задушава тази динамика.

За да се отпуши пазарът на труда и да се ускори растежът на доходите, решенията са очевидни: премахване на данъчните преференции за осигуряване през работодател, премахване на тежките регулации за извънредния труд и улесняване на признаването на професионалните лицензи между отделните щати. Само чрез намаляване на държавната намеса работниците ще могат да си върнат преговорната сила и да получат по-голям дял от икономическия пай.