Четири от пет домакинства в страната едва свързват двата края

Нов диетичен сандвич с пилешко месо на цена от около 13 долара предизвика ожесточен обществен спор в Бейрут и оголи дълбоката социална пропаст в Ливан седем години след тежкия финансов срив, съобщават от Ройтерс. Модерният ресторант за здравословно хранене „Глоу Парадайз“ (The Glow Paradise) пусна в менюто си продукта „Чик Таук“ (Chic Taouk) на почти двойно по-висока цена от обичайната за ливанската столица, което противопостави заможните клиенти на обеднялото мнозинство в страната.

Пазарен успех сред вълна от недоволство

Новото предложение на заведението представлява нискокалорична версия на популярния левантийски сандвич с пилешко месо „шиш таук“. Играта на думи в името и високата цена обаче отприщиха вълна от критики в социалните мрежи. Мнозина упрекват ресторанта, че продава храна на прекомерно високи цени в държава, където огромна част от домакинствата трудно покриват дори основните си нужди.

Въпреки недоволството клиентите масово купуват скъпия сандвич. Само за 11 дни заведението е продало над 20 000 броя от него, отчита мениджърът на ресторанта Храг Джегалиан. За него разгорещените онлайн дискусии действат като „естествен маркетинг“.

Спорът в интернет раздели активните потребители на два лагера. Докато едни обвиняват търговците в измама, други защитават позицията, че продуктът просто е насочен към хората, които могат да си го позволят. Част от обществото обаче предупреждава, че дебатът за сандвича отклонява вниманието от реалните и неотложни кризи пред Ливан — от израелската окупация на големи части от южните територии на страната до хроничния недостиг на ток и вода.

Изчезването на средната класа

Пълните маси в модерното заведение прикриват много по-мрачна икономическа картина, предупреждава икономистът Сами Надер от Университета „Свети Йосиф“ в Бейрут.

„Виждате хора в този ресторант, но това, което не виждате, е, че миналия месец са затворили 22 други ресторанта“, заяви Надер, цитиран от Ройтерс.

Според икономиста средната класа в Ливан на практика е „изчезнала“, докато малка прослойка продължава да поддържа висок жизнен стандарт. По думите му социалната структура е била разрушена от поредица тежки удари — срива на финансовата система през 2019 година, предизвикан от десетилетия корупция и разточителство на управляващия елит, опустошителната експлозия на пристанището в Бейрут през 2020 година и двете войни в рамките на по-малко от две години.

Макроикономическите данни потвърждават мащаба на кризата. Брутният вътрешен продукт на Ливан се е свил с близо 40 процента от 2019 година насам. Според Световната банка инфлацията в страната се очаква да достигне 17,5 процента вследствие на поскъпването на енергията и морския транспорт в световен мащаб, което допълнително стопява покупателната способност на гражданите. Този показател е над четири пъти по-висок от средното световно равнище на инфлацията, отчетено от Международния валутен фонд през юли. В резултат на това четири от всеки пет домакинства в Ливан изпитват затруднения да си осигурят основни стоки и услуги, сочат данни на УНИЦЕФ от септември.

Между оцеляването и дълговете

Най-тежкият удар върху семейните бюджети идва от разходите за електроенергия. Заради нестабилната национална електропреносна мрежа масовата практика при домакинствата и бизнеса е да разчитат на частни генератори при честите спирания на тока.

Само през август 2026 година месечните сметки за ток от частни генератори са скочили с близо 20 процента. Така цената за киловатчас е станала с почти 60 процента по-висока спрямо февруари тази година, показват официалните данни за тарифите на ливанското министерство на енергетиката. За много семейства непрекъснатото електроснабдяване вече струва няколкостотин долара на месец в държава, където минималната работна заплата е 400 долара.

„Всичко поскъпна и хората не могат да се справят“, казва 53-годишният Фуад Фахредин, който работи в ресторант в близкия квартал „Хамра“. „Вече получаваме заплатите си, а след това затъваме в дългове, само за да преживеем.“

Според него годините на икономическа нестабилност са разделили обществото на „една класа, която живее, и друга, която не е мъртва, но бере душа заради непоносимото положение, в което се намира“.