Публичният сектор изяде милиарди евро от бюджета

За период от едва две години България е натрупала нов външен дълг в размер на 13,5 милиарда евро, което се равнява на стойността на изграждането на два нови ядрени блока. Този стряскащ факт изнесе председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев в ефира на телевизия NOVA. Според него държавата финансира огромните си текущи харчове с кредити, тласкайки страната към ръба на финансова криза по гръцки сценарий.

"Ние за две години от 24-та до 26-та всъщност буквално изядохме и изпихме една атомна електроцентрала", заяви категорично Васил Велев, подчертавайки, че задълженията на страната са скочили от 24 милиарда евро на 37,5 милиарда евро.

Бюджетен дефицит извън контрол

Дисбалансът в държавната хазна се задълбочава с бързи темпове. Само в рамките на един месец – от февруари до март 2026 година – бюджетният дефицит е нараснал с 1 милиард евро. За проблема алармира журналистът Петър Илиев, който определи като „истерична и инфантилна“ реакцията на правителството да се опита да покрие дупките чрез намаляване на капитала на Българската банка за развитие (ББР).

Тенденцията се потвърждава и от икономиста Никола Филипов, според когото за първите четири месеца на годината държавните разходи отбелязват скок от 17%, докато приходите нарастват с едва 10%.

"Ние не можем непрекъснато да харчим тези пари и да ги финансираме с дълг, защото в един момент ще започнем да се финансираме все по-трудно и на все по-високи лихвени равнища", предупреждава Никола Филипов.

Раздута администрация срещу частен сектор

Експертите са единодушни, че фундаменталният проблем пред икономиката е прекомерният растеж на доходите в публичния сектор, който изпреварва значително реалната производителност на труда. През последните години възнагражденията в администрацията са се увеличили между 10% и 14%, докато производителността отчита ръст от едва 1% до 3%.

Петър Илиев обръща внимание на тежката демографска и икономическа тежест, посочвайки, че 1,5 милиона души в частния сектор на практика издържат 2 милиона пенсионери и 600 хиляди служители в публичния сектор.

"Бюджетната сфера е пренаселена. Имаме с 1/4 повече заети, отколкото население, което тя да обслужва", допълва Васил Велев. По думите му заплатите на чиновниците са станали значително по-високи от тези в реалния сектор, който на практика пълни хазната.

Радикални мерки за спасяване на икономиката

За да се предотврати катастрофален фалит на публичните финанси, специалистите в студиото предлагат пакет от спешни и непопулярни мерки:

• Незабавно замразяване на минималната работна заплата, която в момента наказва частния бизнес.

• Отмяна на автоматичното увеличение на възнагражденията, обвързани със средната заплата, в ключови сектори като МВР, отбрана и образование.

• Държавните служители сами да поемат плащането на личните си осигуровки.

• Премахване на постоянните ковид добавки, които продължават да се начисляват към пенсиите и нарушават осигурителния модел.

• Спиране на административното повишаване на максималния осигурителен доход.Според Никола Филипов прилагането на тези реформи не само ще ограничи нуждата от теглене на нови дългове, но и ще окаже бърз охлаждащ ефект върху инфлацията, която към момента е най-високата в целия Европейски съюз.