Ползите на градинския чай са многобройни

Градинският чай (Salvia officinalis), известен още като салвия, е сред най-ценените лечебни растения в света, чиято история започва още преди повече от 2000 години. Според исторически данни римляните са използвали салвията в различни лечебни практики, а името ѝ произлиза от латинската дума „salvare“, която означава „спасявам“ или „лекувам“.

Това силно ароматно растение е било почитано както в Древна Гърция, така и в Египет. Там е включвано в смеси за балсамиране в гробниците на фараоните. В Древна Гърция пък градинският чай е използван за лечение на кървене, треска, бъбречни камъни и дори за регулиране на менструалния цикъл.

Лечебните свойства на салвията са свързани основно с листата ѝ, които са най-ефективни по време на началото на цъфтежа през май. Те съдържат богата комбинация от активни вещества като етерични масла (камфор, борнеол, цинеол, пинен), танини, горчиви вещества, калциев оксалат и различни минерални соли.

От векове градинският чай се използва при проблеми като пресипналост, болки в гърлото и възпаление на фаринкса. Приготвен като чай, той е особено ефикасен при респираторни заболявания, тъй като спомага за изчистването на слузта. Освен това екстракти от салвия често се добавят в пасти за зъби заради благоприятното ѝ действие върху устната кухина.

Градинският чай намира приложение и при храносмилателни проблеми - диария, стомашни болки и спазми. Освен това се използва и при ревматизъм, подагра и някои нервни разстройства. В народната медицина салвията е позната като средство за укрепване на нервите и пречистване на кръвта.

Съвременните медицински изследвания показват, че градинският чай има способността да инхибира ензима ацетилхолинестераза, който е свързан с дегенеративни заболявания като деменция и болестта на Алцхаймер. Това прави растението обект на задълбочени научни проучвания.

Исторически сведения разказват, че Карл Велики дори е издал закон, според който във всеки манастир трябвало да се отглеждат около сто различни вида лечебни растения, като градинският чай е заемал водещо място.

Освен в медицината, салвията намира приложение и в кулинарията. Листата ѝ се използват като подправка, която стимулира храносмилането и отделянето на жлъчка, както и за намаляване на подуването. Заради антимикробните си свойства градинският чай често се включва в състава на антивирусни мехлеми, използвани при херпес и ухапвания от насекоми.

Някои лекари препоръчват използването на натрошени листа при спазми и заболявания на гръбначния мозък, както и при проблеми с жлезите и мускулните треперения.