Гледките на Марс бледнеят пред нашите кратери по улиците

Докато общинската администрация в Русе е заета с финализирането на спорна сделка за 10 милиона евро за закупуване на частен паркинг, гражданите прибягват до сарказъм и виртуална реалност, за да се справят с плачевното състояние на градската инфраструктура. Социалните мрежи кипят от коментари, сравняващи дупките по улиците с марсиански пейзажи, като директно обвиняват местната власт в сбъркани приоритети и корупция.

Виртуално бягство от "лунния пейзаж"

В популярната русенска група във Facebook, потребителят Koki Cha публикува вирален коментар, който илюстрира абсурда на ежедневието в крайдунавския град.

"Вкъщи имаме очила за виртуална реалност, на които с едно натискане на бутонче и отиваш на Марс. Гледките са невероятни... Но колкото и да са добри, и те бледнеят пред нашите кратери по улиците. Трябва да знаете, че от нашето по-хубаво няма", пише иронично русенецът.

Сатирата обаче бързо прераства в гневен политически коментар, насочвайки вниманието към "слона в стаята" – решението на Общинския съвет да одобри закупуването на буферния паркинг на бул. "България".

"И ТИР паркинг за пропуснати ползи на обща стойност €17 млн. С Русе в сърцата! И пачки в джобовете", завършва публикацията, визирайки скандалната сума и съмненията за корупционен мотив зад сделката.

Сделката: Спасяване на частен интерес или обществена полза?

В началото на февруари Общинският съвет в Русе даде зелена светлина на предложението на кмета Пенчо Милков общината да придобие частния буферен паркинг, свързван с бизнес интереси около Христофорос Аманатидис – Таки. Цената на сделката е фиксирана на 10 милиона евро (близо 20 милиона лева), които трябва да бъдат осигурени от държавния бюджет.

Критиците на сделката, включително съветници от ПП-ДБ и ДСБ, я определиха като "пладнешки обир" и "корупционна практика". Основният им аргумент е икономически: след влизането на България в Шенген по суша, опашките от камиони изчезнаха, а паркингът остана празен.

Според Росен Симеонов от ДСБ, приходите на съоръжението в момента са едва 300-400 евро на ден, което прави инвестицията губеща за общината.

Кой печели? (Cui Bono)

Анализът на ситуацията повдига въпроса защо общината бърза да купи актив, чиято пазарна стойност се срина след отпадането на граничния контрол. Вместо частният инвеститор да понесе търговския риск от промяната на конюнктурата, данъкоплатците (през държавния бюджет) се готвят да му платят цена, базирана на минали пикови натоварвания.

Съмненията на гражданите, изразени в социалните мрежи, са, че става въпрос за схема за изкупуване на "пропуснати ползи" на частната фирма, маскирана като грижа за града.

Реалността на асфалта

Контрастът между 20-те милиона лева, предвидени за бетоновия плац на паркинга, и състоянието на уличната мрежа в жилищните квартали, е това, което провокира гнева на русенци. Докато "кратерите" по улиците чупят окачването на автомобилите, администрацията фокусра усилията си върху сделка, която се оспорва в прокуратурата.

Остава отворен въпросът дали "пачките в джобовете", за които говорят гражданите, ще се окажат по-силен аргумент от нуждите на инфраструктурата.