Браншът плаши с фалити, докато статистиката отчита рекордни печалби

Собствениците на заведения в България стартираха масирана кампания за връщане на намалената ставка от 9% данък добавена стойност (ДДС), обявявайки, че клиентите им трябва или да плащат високите сметки, или да готвят сами у дома. Исканията на бранша идват на фона на официалните данни на Националния статистически институт (НСИ) и Института за пазарна икономика (ИПИ), които показват, че за последните 10 години цените в ресторантите са скочили със 110% – над два пъти повече от общата инфлация за периода.

Празни джобове или скрити печалби

В обща позиция Българската асоциация на заведенията (БАЗ) и Сдружението на заведенията в България (СЗБ) защитиха високите цени в менютата си. Те аргументират поскъпването с факта, че клиентите купуват не просто храна, а "време, спокойствие и удобство". Според Ричард Алибегов секторът е изправен пред масови фалити заради двойно по-високите сметки за ток и газ, а голяма част от обектите работят с марж на печалба под 5%, а понякога и около 1%.

Организациите излязоха с ултимативен тон към потребителите, подчертавайки, че алтернативата на техните услуги е хората сами да пазаруват, готвят и чистят всеки ден. Браншът настоява, че е невъзможно поддържането на ниски цени, високи заплати, високо качество и 20% ДДС едновременно, като дава за пример редица европейски държави с диференцирани ставки.

Сухата статистика на институциите

Твърденията за минимални печалби обаче се сблъскват челно с макроикономическата реалност и анализите на експертите.

Адриан Николов: "Никакво увеличение на труд, ток или суровини не отговаря на над двоен ръст за 10 години — далеч над всичко останало в икономиката."

Анализът на ИПИ показва, че докато общата инфлация от 2015 година насам е 43%, услугите в ресторантите и кафенетата са поскъпнали с близо 110%. Според икономистите основната суровина – хранителните продукти, е поскъпнала с около 85%, което оставя необяснима разлика от 30%, която вероятно се е трансформирала в чиста печалба. Икономистите допълват, че цените в българските заведения вече са напълно съпоставими с тези в европейски столици като Прага и Букурещ.

Парадоксът в хазната

Данните на Националната агенция за приходите (НАП) допълнително деконструират тезата за финансов колапс. Статистиката от периода, в който секторът ползваше облекчената ставка от 9% ДДС (2020–2024 година), показва, че декларираните печалби на ресторантьорите са нараснали тройно. В същото време реално събраните данъци в хазната са намалели с 10%, като секторът е внесъл едва 63 милиона лева нетно ДДС.

Финансовите експерти изчисляват, че евентуално ново намаляване на данъка ще струва на държавния бюджет над 370 милиона лева под формата на пропуснати годишни приходи. Въпреки тези данни, служебното правителство вече обяви готовност да разгледа пакет от мерки в подкрепа на бизнеса, а окончателното решение ще зависи от следващия редовен кабинет след изборите.