Най-мощната ракета изведе кораба "Орион" на историческа мисия в орбита

Съединените щати официално се завърнаха в голямото космическо съревнование. Петдесет и седем години след първото стъпване на човешки крак на Луната и 54 години след последния пилотиран полет на "Аполо 17", агенция НАСА даде старт на дългоочакваната мисия "Артемис 2". Рано тази сутрин четирима астронавти излетяха от космическия център в Кейп Канаверал, Флорида, отправяйки се на 10-дневно пътешествие около земния спътник.

В 1:35 часа българско време (18:35 местно време), 98-метровата ракета Space Launch System (SLS) – най-мощната, конструирана някога от агенцията – разцепи нощното небе над Флорида, за да изведе капсулата "Орион" в ниска околоземна орбита.

На борда се намират трима опитни американски астронавти – пилотът Виктор Глоувър, капитанът Рийд Уайзман и инженерът Кристина Кох, както и канадецът Джеръми Хансен, за когото това е първа мисия в открития Космос.

„Рийд, Виктор, Кристина и Джеръми, в тази историческа мисия вие носите със себе си сърцето на екипа на „Артемис“, смелия дух на американския народ и на нашите партньори по целия свят, както и надеждите и мечтите на едно ново поколение. Успех. Бог да ви пази, „Артемис 2“! Да тръгваме!“, заяви ръководителят на изстрелването Чарли Блекуел-Томсън броени секунди преди старта.

Първи часове в орбита и лек фалстарт

Първите часове от мисията преминаха динамично, като не липсваха и дребни технически предизвикателства. Малко след навлизането в орбита се е наложил спешен дистанционен одит на тоалетната в капсулата, след като екипажът е докладвал за мигаща светлина за системна грешка по време на първоначалните проверки. Ситуацията е била бързо овладяна с помощта на наземния контрол.

След кратка 4-часова почивка, екипажът бе събуден със специален музикален поздрав, за да наблюдава критична маневра. Корабът "Орион", който самите астронавти кръстиха с кодовото име "Интегрити" (Integrity), извърши успешно 43-секундно запалване на основния си двигател. Маневрата повиши перигея – най-близката точка до Земята – и стабилизира траекторията на капсулата преди окончателното ѝ насочване към Луната.

„Беше невероятно излитане. Какви гледки! Видяхме два лунни изгрева, както и Земята – обиколихме я изцяло. Бяхме забравили колко е красиво да гледаш Земята от високо“, сподели капитанът на мисията Рийд Уайзман в първото си включване от Космоса.

Новата космическа надпревара

Мисията "Артемис 2" не включва кацане на лунната повърхност, но е задължителната генерална репетиция преди планираното стъпване на земния спътник през 2028 година. Полетът се осъществява на фона на все по-острата технологична надпревара с Китай, както и като стратегическа стъпка към първата пилотирана мисия до Марс, предвидена за 2040 година.

„След кратка пауза от 54 години, НАСА отново е в играта с изпращането на астронавти на Луната“, заяви настоящият директор на НАСА Джаред Айзъкман. „Това е откриващият акт на поредица от мисии, които ще изпращат астронавти с голяма честота, докато се завърнем, за да останем и да изградим лунна база“.

По стъпките на "Аполо"

В рамките на следващите няколко денонощия корабът "Орион" ще напусне окончателно околоземната орбита. Предвижда се капсулата да премине зад обратната страна на Луната, отдалечавайки се на над 400 хиляди километра от нашата планета – маневра, която ще подобри абсолютния рекорд на "Аполо 13" за най-далечно разстояние, достигано от пилотиран космически апарат.

Подновяването на програмата предизвика сериозен емоционален отзвук сред ветераните от Златната ера на космонавтиката.

„Там е фантастично. „Аполо 17“ кацна в долина, наречена Тарес Литро, която е по-дълбока от Гранд Каньон, ако щете вярвайте, много по-дълбока от Гранд Каньон. За геолог като мен беше изключително вълнуващо не само да служа на страната си, но и да изследвам такава долина“, разказа Харисън Шмит, последният жив човек, стъпил на Луната през 1972 година, в специално интервю за телевизия Си Би Ес.

След 10 дни в безтегловност, "Орион" ще поеме към Земята по така наречената "траектория на свободно връщане", използвайки естествената гравитация на двете небесни тела, за да се приводни безопасно в Тихия океан.