Френски разузнавателен самолет е засякъл безпилотните апарати половин час преди удара

Българските Военновъздушни сили са били в пълна готовност да вдигнат въоръжени самолети L-39 от базата в Балчик, за да свалят атакувалите търговски кораб дронове при евентуално навлизане в териториалните води на страната. До пряка военна намеса не се е стигнало, а френски разузнавателен самолет е открил безпилотните апарати най-малко половин час преди удара край българското крайбрежие, съобщават от NOVA, позовавайки се на изявление на министър-председателя Румен Радев.

Коментарът на премиера идва след тежкия инцидент от 28 октомври, при който търговският плавателен съд CONTSHIP JET беше поразен от три дрона на около 16 морски мили от нос Калиакра. Ранното предупреждение от съюзническата авиация е позволило на екипажа да се евакуира навреме, но ден по-късно удареният кораб потъна, поставяйки отново под въпрос сигурността на търговските маршрути в Черно море.

Видеозаписи и съюзническа експертиза за произхода на атаката

Българските власти вече разполагат с видеозаписи от самото нападение и ги анализират съвместно с партньорските разузнавателни служби. Целта на експертизите е да се установи по безспорен начин откъде са изстреляни безпилотните апарати, като кадрите ще бъдат оповестени публично веднага щом процедурите позволят това.

„Имаме видеоизображение, което сме споделили с нашите съюзници. В момента се правят всички възможни експертизи. Очаквам най-сетне да имаме ясно доказателство откъде идват тези дронове“, обясни Румен Радев.

Министър-председателят се разграничи от спекулациите за конкретен извършител преди приключването на официалното разследване и предупреди, че при доказана отговорност страната ще реагира незабавно по дипломатически път.

„Откъде е тръгнал дронът, все още не знаем. Аз ви казах моите логически предположения, но не искам да избързвам. Предполагам, че четете в социалните мрежи. Там ще чуете всякакви възможни версии, че дронът вече е поне на четири-пет държави. Но това са несериозни неща. Ние искаме да направим пълна, достоверна експертиза заедно с нашите съюзници“, подчерта премиерът. Той допълни, че при установяване на произхода на апаратите министърът на външните работи моментално ще извика съответния посланик, за да му връчи протестна нота.

Обменът на данни между българските военни и патрулиращите над Черно море сили на НАТО, включително американски и френски машини, се осъществява в реално време. Именно тази координация е спасила моряците от CONTSHIP JET.

„Искана е непрекъснато помощ от НАТО. Знаете, че вече имаме патрулиращи самолети, включително американски. Между другото, френският патрулиращ самолет откри дроновете поне половин час преди удара. Откри ги и даже даде насоки за посоката, в която се движат. Екипажът на атакувания кораб имаше възможност да предприеме всички действия по евакуация“, заяви Румен Радев.

Правни и технически граници пред българската армия

Въпреки готовността на екипажите в Балчик за реакция в териториалните води на страната, възможностите на българските въоръжени сили за действие навътре в морето остават строго ограничени.

„Ние бяхме готови да вдигнем самолети L-39, които бяха базирани в Балчик, и да можем да въздействаме с тяхното въоръжение по тези дронове, ако бяха навлезли в нашите териториални води. Но дотам не се стигна“, посочи министър-председателят.

Той уточни, че извън териториалните води армията няма правно основание да използва оръжие, а наблюдението и охраната на цялата изключителна икономическа зона са възпрепятствани и от недостига на техника и зависимостта от времето.

„Дори да имаме средства за въздействие, ние не можем да действаме чисто в правно отношение извън нашите териториални зони. Няма как да го направим, защото ще нарушим международното право. Имаме и редица ограничения във възможностите, с които разполагаме, за да наблюдаваме, да разузнаваме и да откриваме заплахите в изключителната икономическа зона“, каза премиерът.

По думите му Военноморските сили не разполагат с достатъчно плавателни съдове за постоянно присъствие във всички сектори на зоната.

„Освен това ние зависим от метеорологичните условия. Невинаги може да се лети, невинаги може да се въздейства. Нашите кораби са ограничени като брой и като възможности. Ние не можем да поемем едно непрекъснато дежурство в цялата изключителна икономическа зона“, допълни Румен Радев.

Искане за подкрепа от НАТО и призив за мирни преговори

Заради ограничените национални ресурси българското правителство вече е поставило въпроса за допълнителна съюзническа подкрепа директно пред генералния секретар на НАТО Марк Рюте, както и пред Организацията на обединените нации и европейските институции.

„Очакваме. Това съм го поставял и на Марк Рюте. Виждате, че количествата въоръжения, с които разполага НАТО, също имат предел. Те са разтегнати от Балтийско море през сушата до Черно море. Така че се прави всичко, каквото може“, коментира министър-председателят.

Според него военните мерки и засиленото патрулиране могат само да ограничат рисковете за корабоплаването, но не и да спрат напълно нападенията. В тази връзка той посочи като пример за дипломатически подход инициативите за разговори с руския президент Владимир Путин от страна на финландския президент Александър Стуб и норвежкия премиер.

„Оттук нататък има само едно-единствено решение, за да сме сигурни, че тези атаки най-сетне ще спрат. Това е прекратяване на огъня, сядане на масата и започване на преговори. Докато това не се случи, няма никаква гаранция какво можем да направим“, заяви Румен Радев и призова Европейския съюз и НАТО да се включат активно в дипломатическите усилия за диалог.

Междувременно Европейската комисия осъди ударите по граждански плавателни съдове като „неприемлива ескалация“, която застрашава морския транспорт, веригите за доставки и интересите на Европейския съюз. От Брюксел изразиха пълна солидарност с България и Румъния, подчертавайки сериозните рискове за сигурността в Черноморския регион вследствие на войната в Украйна.