Кризата в Черно море сложи край на политическите фантазии

Очакванията за удари с безпилотни апарати в Черно море вече могат да се излъчват заедно с прогнозата за времето, заяви политологът и университетски преподавател Георги Проданов в студиото на предаването „Студио Actualno“ по Actualno.com. Повод за коментара му стана поредната атака с дронове срещу търговски кораб край българския бряг до нос Калиакра в навечерието на президентския балотаж между Илияна Йотова и Андрей Гюров.

Мълчанието на властта и сигурността в Черно море

Зачестилите инциденти във водите край България оголват липсата на адекватна реакция от страна на изпълнителната власт. Според преподавателя в Нов български университет темата с безпилотните атаки вече не просто влияе на политическия живот, а директно доказва неспособността на управляващите да гарантират сигурността на страната. Основният проблем според него остава прекъснатият диалог между институциите и обществото, както и неясните послания, които излъчва кабинетът на Румен Радев.

"Това е поредният дрон, вече могат да ги дават и с прогнозата за времето очакванията за дронове. Мисля, че вече не е определяща тема. Тя е доказваща това, че правителството ни продължава да няма ясен отговор въобще защитена ли е България", коментира Георги Проданов в ефира на Actualno.com.

Поредният инцидент от 28 октомври стана на около 16 морски мили от нос Калиакра, където дронове поразиха контейнеровоз, плаващ по маршрута от израелското пристанище Хайфа към румънския град Констанца. Наложи се спешна спасителна операция с участието на три плавателни съда на Военноморските сили и кораб на Главна дирекция „Гранична полиция“, при която 18-членният екипаж беше евакуиран към Варна. Това е третата подобна криза само в рамките на октомври след ударите по търговски кораби край Шабла, Крапец и Бяла на 6 и 13 октомври, при които имаше ранени моряци и потънали плавателни съдове в българската изключителна икономическа зона.

Блокиран износ на зърно и разбити политически илюзии

Липсата на комуникация от страна на правителството и пренебрегването на страховете на хората са сред преките причини за ниската избирателна активност на първия тур на президентските избори в неделя. Според политолога след края на предизборната кампания и на фона на ударите в морето гражданите изглеждат значително по-неспокойни. Когато държавата отлага във времето отговора дали има капацитет да защити населението си, избирателите неизбежно започват да търсят друг източник на сигурност.

Военното напрежение в акваторията вече нанася и преки икономически щети върху българските производители в ключов за сектора момент.

"Сега е периодът на износ на всякакви видове зърна, произведени през летния сезон, и доколкото следя публикации, той е блокиран. Или поне условията, при които се изнасят, са неблагоприятни", посочи Георги Проданов.

Според анализатора кабинетът се проваля едновременно по темите за националната сигурност, защитата на Черноморието и реалното управление на кризата. Тази реалност вече променя нагласите на избирателите и прави определени обществени групи много по-трудни за политическа манипулация.

"Фактът, че това оказва влияние върху кампанията, не може да бъде подценяван и със сигурност е една от причините определени групи граждани да не бъдат толкова лесни за облъчване, както преди това от теми като: „Ще ни въвлекат във война; мир; тя, България, има право на различна гледна точка“. Мисля, че на тези хора им се наложи, с оглед на ситуацията в Черно море, да се простят с фантазиите си", допълни политологът.

Разбягалият се електорат преди балотажа

Управленското бездействие вече има конкретно цифрово изражение в избирателните урни. Георги Проданов обърна внимание на факта, че електоратът на Румен Радев се е разпръснал само за няколко месеца. Около 900 000 гласа, подадени за формацията „Прогресивна България“ на парламентарните избори през пролетта, изобщо не са отишли в подкрепа на Илияна Йотова на президентския вот на 25 октомври.

Официалните данни на Централната избирателна комисия от първия тур показват, че до урните в неделя са отишли малко над 1,5 милиона избиратели. На предстоящия балотаж един срещу друг се изправят Илияна Йотова, която получи 34,76% от действителните гласове, и Андрей Гюров, подкрепен от 31,95% от гласувалите, като минималната преднина от под три процентни пункта оставя развръзката за президентския пост напълно отворена.