Бившият президент обясни предпазливата реакция на правителството

Българското общество трябва да бъде силно разтревожено заради ескалацията на атаките с дронове в Черно море, потъналите кораби и реалната опасност от екологична катастрофа. Това заяви президентът в периода 1997–2002 година Петър Стоянов в студиото на предаването „Лице в лице“ по bTV. Той коментира критиките на опозицията, че българското правителство реагира колебливо в сравнение с позициите на Румъния и Турция, като уточни, че без да оправдава властите, в известен смисъл разбира причините за тяхното поведение.

Двете причини за предпазливостта на властта

Според Петър Стоянов съществуват два основни мотива за сдържаната позиция на управляващите в София. Първият е пряко свързан с предстоящите избори и страха от загуба на избиратели.

"Първо, защото малко преди избори то трябва да бъде много чувствително към настроенията на своя електорат и на голяма част от българите по отношение на Русия. Да бъде назована Русия агресор в политически план те смятат, че това би им коствало много", заяви Стоянов в ефира на bTV.

Като втора причина държавният глава в периода 1997–2002 година посочи амбицията на кабинета да заеме важна позиция в рамките на Европейския съюз чрез предлаганите от него мирни инициативи. Той обаче предупреди, че подобни дипломатически опити няма да срещнат доверие без ясна оценка за началото на конфликта.

"Всяка инициатива за мир е добре дошла. Всяко усилие за мир е добре дошло. Но преди да се говори за каквито и да е мирни условия и да се предлагат каквито и да е мирни инициативи, за да ти повярват всички останали, трябва да започнеш съвсем честно и да кажеш, че Русия започна тази агресивна война", подчерта Стоянов и допълни: "Иначе винаги ще те подозират, че по някакъв начин защитаваш не българските, не европейските, а руските интереси".

На въпрос дали предпазливостта спрямо Москва се дължи единствено на предизборната кампания, той отговори, че това поведение не е характерно само за настоящата власт.

"Над нас тегне тази тегоба повече от сто години. Сакън да не раздразним по някакъв начин Русия, да не обидим по някакъв начин русофилските чувства на нашия народ", коментира бившият президент.

Сблъсък на два модела за развитие

В разговора в студиото на „Лице в лице“ Петър Стоянов акцентира върху тежкия удар, който военните действия нанасят върху фундаменталните принципи на съвременна Европа — отказа от войни за територии и стремежа към по-висок жизнен стандарт, права и свободи за гражданите.

"Войната в Украйна удря Европа право в сърцето. И не само заради последиците – икономически, хиляди жертви и така нататък. Войната на Русия срещу Украйна торпилира основната идея, върху която е базиран европейският просперитет", заяви Стоянов. По думите му руската инвазия е класическа война за територия, която шокира не само европейските лидери, но и всеки един гражданин на континента.

За да илюстрира мащаба на загубите, той съпостави оспорваните земи с цената на човешкия живот. По думите му Крим и посочените от него територии в Донбас представляват около 0,5% от общата площ на Русия, докато според цитирани от него данни на руски медии загиналите руски военнослужещи са 280 000 души.

"Представяте ли си тези огромни жертви, за да увеличиш територията с 0,5%? И то, за да увеличиш с още малко това, от което имаш най-много. Вместо да вложиш тези огромни милиарди, за да увеличиш това, от което имаш недостиг - стандарта на живот, по-добрата инфраструктура за руските граждани", коментира Стоянов. Според него именно в този избор се вижда пропастта между политиката на Москва и европейския модел, който поставя качеството на живот на хората на първо място.

Той бе категоричен, че мястото на страната ни е в Европейския съюз: "Нашето място е сред родните, близките държави. Това е Европейският съюз, с който можем да се разберем, да живеем по-добре".

Националният интерес и разделението в обществото

Според Петър Стоянов конфликтът не бива да се свежда до традиционното противопоставяне между русофили и русофоби, тъй като засяга пряко българската сигурност и икономика.

"Войната в Украйна не е просто едно упражнение, което ни разделя на русофили и русофоби. Удря директно по нашия национален интерес. Най-напред икономически, това е без съмнение. Второ - политически", заяви той в ефира на bTV.

Бившият държавен глава оспори и тезата, че Украйна не трябва да бъде приемана в НАТО или в Европейския съюз, тъй като попадала в руската сфера на влияние. Той предупреди, че подобна логика застрашава пряко суверенитета на по-малките държави в региона.

"Ако не може да позволим на пет пъти по-голямата Украйна, какво остава за малка България? Нали утре някой за нас това ще каже? Вие сте в сферата на влияние на Русия, на Турция. Къде сте тръгнали и вие да определяте своя живот?", попита Стоянов.

Като една от най-тежките последици за страната ни той посочи дълбокия разлом сред гражданите.

"Тази война деморализира, както никога досега, българското общество. Такова разделение никога не е имало, а то е абсолютно пагубно", заяви Стоянов и предупреди, че нация без обща представа за съвместен и привлекателен бъдещ проект губи основните си способности да се развива.

В края на участието си той се обърна към хората, които изпитват симпатии към Русия, като ги призова да разграничават културата и духовната съпротива от държавното управление: "Ако искате да се възхищавате на Русия, има на какво. Но не на начина, по който се управлява държавата. Говоря за този авторитарен начин. Възхищавайте се на доблестта на онези руски интелектуалци, които в продължение на години, на векове са се съпротивлявали срещу руския авторитаризъм".