Главен асистент Цветелина Кънева представя русенската алма матер

Националните награди за принос в науката „Питагор“ за 2026 година ще бъдат връчени тази вечер от 17:00 часа на официална церемония в Националния военен клуб в София, съобщават от пресцентъра на Министерството на образованието и науката (МОН). По време на събитието ще станат ясни носителите на отличията в осем категории, а сред 24-мата номинирани изследователи от цялата страна е и главен асистент доктор Цветелина Кънева от Русенския университет „Ангел Кънчев“. Церемонията ще се излъчва на живо на интернет страницата на образователното ведомство и в официалния му канал в YouTube, а медийни партньори на инициативата са БНР, БТА и БНТ.

Голямата награда за цялостен принос и комуникация на науката

За най-престижното отличие — Голямата награда „Питагор“ за цялостен принос, тази година се състезават трима утвърдени изследователи от столични висши училища. Професор доктор на науките Ирена Костова от Медицинския университет - София търси път към по-ефективни лекарства срещу рака чрез нови химични съединения. Тя въвежда бионеорганичната координационна химия като ново научно направление в България, създава съвременен лабораторен комплекс и е автор на над 240 научни публикации с повече от 8000 цитирания.

Вторият претендент в категорията е професор доктор Ивайло Търнев от Медицинския университет - София и УМБАЛ „Александровска“. Неговата работа стои зад описването на 15 наследствени заболявания за първи път в света. Изследванията му помагат за разкриването на генетичните причини за редки болести и за тяхната ранна диагностика. Професор Търнев има над 400 научни публикации и е сред основните двигатели за създаването на модела на здравните медиатори у нас. Третият номиниран за голямата награда е професор доктор на химическите науки Георги Вайсилов от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. С над 160 научни публикации той поставя основите на изчислителния катализ в България — направление, което използва квантова химия и компютърно моделиране за анализ на химични процеси и създаване на катализатори.

В категорията за комуникация на науката са отличени трима души, които превръщат сложните изследвания в достъпно знание. Станислава Йорданова, учител по химия и физика и докторант в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, е обучила над 2000 преподаватели от цялата страна да превръщат часовете по природни науки в пространство за експерименти. Тя е автор на три образователни помагала по модела STEM и споделя методите си чрез инициативата „Science with Mrs Stassi“. Заедно с нея е номинирана професор Радостина Александрова от Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при Българската академия на науките (БАН). С над 800 медийни участия, повече от 150 научнопопулярни текста, рубриката „Минути за наука с Радостина Александрова“ и подкаст за историята на медицината тя представя биомедицината на разбираем език и противодейства на дезинформацията за ваксините. Третият претендент е член-кореспондент професор доктор на физическите науки Николай Милошев, който има дългогодишен принос за утвърждаването на Националния институт по геофизика, геодезия и география при БАН като надежден източник на данни за земетресения, геомагнитни бури и климатични процеси. Още от първото издание на конкурса FameLab у нас той оглавява журито и подкрепя младите учени.

Природни и инженерни науки с участие от Русе

Силно регионално присъствие има при младите учени в областта на природните и инженерните науки, където е номинирана главен асистент доктор Цветелина Кънева от Русенския университет „Ангел Кънчев“. Тя разработва алгоритми за машинно обучение, които анализират големи обеми от данни в енергетиката и земеделието. Нейните модели прогнозират производството и потреблението на ток, следят автоматизирано фотоволтаични системи и разпознават поведението на животни в реално време чрез сензорни данни.

Конкуренти на русенския учен в тази категория са двама представители на БАН. Главен асистент доктор Консолато Росмини от Института по органична химия с Център по фитохимия пристига в България по европейската програма „Мария Склодовска-Кюри“ и избира да остане у нас. Той разработва каталитични системи за получаване на водород без благородни метали и създава нови материали от отпадъчни суровини като оризови люспи. Третият млад учен е главен асистент доктор Мария Качамакова от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания на БАН. Тя проучва генетичното разнообразие и адаптацията на европейския лалугер за възстановяване на застрашените му популации, а паралелно с това проследява и постепенното завръщане на евразийския бобър в България.

При утвърдените учени в природните и инженерните науки номинациите са насочени към екологията и кръговата икономика. Професор доктор на науките Калоян Петров от Института по инженерна химия на БАН притежава пет патента и работи върху микробното производство на алтернативни горива, които да заменят нефта, както и върху биологични препарати за растителна защита. Професор доктор Александър Караманов от Института по физикохимия на БАН е автор на 84 публикации с над 2300 цитирания и седем патента. Той изследва нови стъклени и керамични материали чрез преработване на опасни и промишлени отпадъци, включително възможностите за възстановяване на емблематичните жълти павета в София, като под негово ръководство действа и пилотен производствен център. Третият номиниран е професор доктор инженер Петър Антов от Лесотехническия университет, който има над 120 публикации и повече от 3400 цитирания за разработките си върху превръщането на отпадъци от дървообработването в устойчиви материали за мебелната индустрия.

Иновации в медицината и науките за живота

В категорията за утвърдени учени в медицината и науките за живота двама от тримата претенденти са от Медицинския университет - Плевен. Доцент доктор Велизар Шиваров, който ръководи и Отделението по клинична хематология в МБАЛ „Св. София“, изследва злокачествените заболявания на кръвта и специфичните генетични мутации. С негово участие за първи път у нас са диагностицирани и лекувани пациенти с две редки наследствени заболявания. Неговият колега от плевенското висше училище член-кореспондент професор Славчо Томов е директор на Научноизследователския институт към университета. Специалистът по акушерство, гинекология и онкология развива роботизираната хирургия, създава първата в страната интраоперативна лаборатория за откриване на метастази в лимфните възли и играе водеща роля в изграждането на Центъра за компетентност „Леонардо да Винчи“, обединяващ геномна медицина, триизмерно биопринтиране и виртуална реалност. Третият номиниран е професор доктор Станислава Иванова от Медицинския университет - Пловдив, която изследва растителни екстракти, създава направление по фитотерапия и въвежда специализирано обучение за бъдещи фармацевти за превенция на непредумишления допинг от хранителни добавки в спорта.

При младите учени в медицината отново се отличава представител на Медицинския университет - Плевен. Хирургът онколог доцент доктор Мартин Караманлиев участва в екипите, осъществили първата роботизирана мастектомия в България и международно дистанционно наставничество при роботизирана операция на рак на правото черво, като прилага флуоресцентни технологии и изкуствен интелект в диагностиката. Доктор Катерина Сакалийска от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ разработва диагностичен тест за вируса на хепатит Е чрез антиген, произведен в растения, който показва 97,8% съответствие с търговските методи. Тя участва и в първите проучвания у нас, доказали серологично хепатит Е при диви свине. Третата номинация е за главен асистент доктор Николет Павлова от Биологическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, която търси начини за преодоляване на антибиотичната резистентност чрез блокиране на бактериални гени, създава свободни биоинформатични инструменти и през 2025 година печели отличие на международна конференция за антибиотици.

Постижения в социалните и хуманитарните науки

Трима изследователи се борят за приза при утвърдените учени в социалните и хуманитарните науки. Доцент Ангел Джамбов от Медицинския университет - Пловдив създава научната група „Околна среда и здраве“ и изследва как шумът, замърсяването и зелените площи в градовете влияят върху психичното благополучие и поведението на хората. Член-кореспондент професор Иван Русев от Икономическия университет - Варна основава Центъра за стопанско-исторически изследвания и проучва ролята на търговците и предприемачите през XVIII и XIX век за модернизацията на България по време на Възраждането. Професор Андрей Захариев от Университета по застраховане и финанси, автор на стотици публикации и ръководител на 18 защитили докторанти, внедрява в българската практика софтуерен модел за многогодишно финансово планиране на общинските бюджети и изследва управлението на държавния дълг.

Сред младите учени в хуманитарната сфера са номинирани две дами. Главен асистент доктор Велина Христова от Института за изследване на населението и човека при БАН провежда психологически и поведенчески експерименти, за да установи как хората могат да бъдат насърчени да плащат доброволно данъците си, да пазят природата и да вземат информирани решения за своето лечение. Главен асистент доктор Михаела Барокова от Нов български университет, защитила докторат в Бостънския университет, разработва инструменти за оценка на езиковото развитие при деца от аутистичния спектър, които използват малко или никакви думи, като поставя специален фокус върху българските деца.