Експерти прогнозират труден ноември за обществения доставчик „Булгаргаз“

Количествата природен газ в хранилището „Чирен“ са крайно недостатъчни, за да компенсират високите пазарни цени и да ограничат поскъпването на синьото гориво през ноември. Това заяви бившият заместник-министър на енергетиката Явор Куюмджиев в студиото на предаването „Твоят ден“ по NOVA NEWS. Заедно с енергийния експерт Цветомир Николов той анализира състоянието на газовия пазар у нас, финансовите рискове пред обществения доставчик „Булгаргаз“ и липсата на законови механизми за директно подпомагане на битовите потребители преди зимния сезон.

Капанът на регулирания пазар и скъпият резерв в „Чирен“

В България функционира регулиран пазар както за електрическа енергия, така и за природен газ. На тези регулирани цени общественият доставчик „Булгаргаз“ продава гориво единствено на топлофикационните дружества и на газоразпределителните компании, които снабдяват крайните битови клиенти, обясни Явор Куюмджиев в ефира на NOVA NEWS. Всички останали потребители в страната купуват синьо гориво на свободния пазар по цени, определяни от българската газова борса, без значение дали търговецът е „Булгаргаз“, или друг доставчик. Най-голямото потребление в страната се формира от „Топлофикация София“, която заедно с останалите топлофикации изразходва до 60% от целия природен газ в България.

Според бившия заместник-министър на енергетиката регулаторните изисквания поставят обществения доставчик в трудна финансова ситуация заради дисбаланса между евтините доставки и реалното потребление.

„Комисията за енергийно и водно регулиране принуждава „Булгаргаз“ да пуска всичкия евтин газ, който идва от Азербайджан по дългосрочен договор (който и към момента е с около 30% по-евтин от пазарните стойности), да отива на регулирания пазар, за да поддържа ниските цени за топлофикациите и за гражданите. Обаче азербайджанският газ не стига да се поддържа количеството на тези цени. Затова „Булгаргаз“ допълва това, което не му стига с газ от някъде другаде, обикновено на пазарни цени или от „Чирен““, обясни Куюмджиев.

Проблемът се задълбочава от факта, че наличните обеми в подземното газохранилище не могат да покрият този дефицит, а част от съхраняваното там гориво е купено на рекордно високи цени.

„Освен това там все още има газ, който беше нагнетен през 2022 година на цени не от 100 евро за мегаватчас, както е в момента, а на 300. Защото тогава Европейската комисия задължи всички газови оператори да си напълнят хранилищата с газ на каквато и да е цена“, припомни бившият енергиен заместник-министър. По думите му единственият ход пред „Булгаргаз“ в момента е да намали цената, което обаче ще вкара дружеството в нови загуби и ще го „приближи още една крачка към окончателния фалит“.

Какво очаква домакинствата с парно и газ

За крайните клиенти, които използват директно природен газ за битови нужди, съществуват различни варианти за реакция — от покриване на по-високите сметки до преминаване към алтернативни горива за отопление, коментира енергийният експерт Цветомир Николов в студиото на „Твоят ден“. За сметка на това при потребителите на топлофикационни услуги сътресения на този етап не се очакват.

„Промяната в цената на „Булгаргаз“ не означава автоматично промяна в цената на топлофикациите и на отоплителните услуги по простата причина, че те вече са определени за целия регулаторен период. Ако има промяна, тя ще е по-нататък, когато се види, че прогнозните цени не отговарят на това, което е заложено“, уточни Николов.

Липса на държавен щит за газовите потребители

За разлика от сектора на електроенергията, при природния газ държавата не разполага със законово разписан инструмент, чрез който да компенсира директно битовите потребители, подчерта Явор Куюмджиев. При електричеството разходите на електроразпределителните дружества, които купуват ток на пазарни цени и го продават на регулирани по-ниски стойности, се покриват от държавата под различни форми, докато за газовия сектор подобен механизъм не съществува.

В тази ситуация фокусът на властта остава изместен към оцеляването на самите енергийни предприятия. По думите на Цветомир Николов основното притеснение на правителството в момента е свързано по-скоро със стабилизирането на „Булгаргаз“ и „Топлофикация“, отколкото с преките разходи на самите битови потребители.