Турски и румънски инженери влизат в надпревара с времето, за да проектират трасето за 16 месеца

Докато България все още се бори с процедурите за магистралата Русе-Велико Търново, Румъния направи скъпоструваща стъпка напред към свързването на двете държави. Северната ни съседка официално даде старт на предпроектното проучване за високоскоростния път Букурещ - Гюргево, подписвайки договор на стойност 34 милиона леи (около 13.6 млн. лева).Това стана ясно от официално съобщение на Националната компания за инвестиции в пътищата (CNIR) на Румъния.

Кой ще чертае пътя?

Договорът е възложен на консорциум, обединяващ инженерни фирми от Румъния и Турция. Включването на турски партньори не е изненада, предвид масираната експанзия на турски строителни холдинги в инфраструктурните проекти на север от Дунав през последните години. Финансирането е осигурено изцяло от европейски фондове, което теоретично гарантира платежоспособността на проекта, но не и неговото бързо изпълнение.

Срокът за изпълнение на задачата е 16 месеца. Това означава, че оптимистичният сценарий за завършване на документацията е средата на 2027 година, след което тепърва ще следват търгове за реално строителство.

Дилемата: Бетон или асфалт?

Един от най-любопитните моменти в заданието е изискването проектантите да решат от какво да бъде направен пътят. Държавата е поставила задача да се направи сравнителен анализ между класическия битумен асфалт и циментобетонова настилка.

Този детайл е ключов. Бетонните магистрали, макар и по-скъпи за първоначално изграждане, са значително по-издръжливи на интензивен тежкотоварен трафик и високи температури – точно какъвто е профилът на натоварване към ГКПП "Дунав мост". Ако Румъния избере бетон, това ще бъде ясен сигнал, че пътят се гласи основно за транзитен коридор на камиони.

Какво включва проектът?

В рамките на бюджета от 34 милиона леи, инженерите трябва да уточнят:

• Ще бъде ли пътят пълнопрофилна магистрала или скоростен път (drum expres);

• Точните варианти на трасето, за да се избегне отчуждаване на скъпи имоти;

• Свързването му с бъдещия втори мост над Дунав при Гюргево-Русе, който засега съществува само в политическите обещания.

Скритите рискове

Въпреки позитивния тон на съобщението, икономическата логика диктува предпазливост. "Първият високоскоростен път" към България, както го наричат в Букурещ, е на етап, в който всичко може да се обърка. 16-месечният срок за проектиране често се удължава от бюрократични спънки, а изборът на трасе тепърва ще сблъска държавата със собствениците на земи.

Засега новината е добра за бизнеса в региона, но остава с привкус на "бъдеще време". Реалният асфалт (или бетон) все още е далеч на хоризонта.