Браншът настоява за пазарни протекции на фона на недостиг на работна ръка и спад в добивите

Организации в розопроизводството призоваха за засилена държавна намеса, нови финансови помощи и спиране на конкурентния внос от трети държави. Секторът отчита спад на добивите с близо 50 процента през последната година и изпитва сериозни трудности при намирането на берачи заради неконкурентните възнаграждения, става ясно от изказване на представители на бранша.

Искания за протекционизъм и държавен чадър

Председателят на сдружението на розопроизводителите у нас настоява държавата да изолира пазара от външна конкуренция и да въведе рестрикции. "Маслодайната роза трябва да бъде отделена от другите сектори, и да бъде защитена като изчезващ вид култура. Нужно е и да спре вноса на розово масло от трети държави, както и да се проследява износа на посадъчен материал", заяви Петър Симеонов, цитиран от БГНЕС.

Подобни рестрикции върху вноса обаче представляват класическа форма на пазарен протекционизъм. Ограничаването на достъпа до по-евтини алтернативни суровини от чужбина на практика прехвърля производствените разходи директно върху преработвателната индустрия и крайните потребители, като същевременно демотивира местните производители да повишават своята конкурентоспособност.

Зависимост от бюджета на данъкоплатците

Бизнес моделът в сектора показва все по-голяма зависимост от държавната хазна. Според изнесените данни, стопанствата вече са усвоили допълнителна държавна помощ "de minimis" в размер на 180 лева на декар, но браншът настоява за допълнителна спешна актуализация на бюджета на Държавен фонд "Земеделие".

Около 170 производители от региона заявяват категорично, че няма да могат да обработват градините си без поредната финансова инжекция. Това повдига сериозния въпрос за структурната жизнеспособност на икономически сектор, който не може да покрие базовите си оперативни разходи като торове и пролетна поддръжка без непрекъснато външно субсидиране.

Цената на труда и икономическата реалност

Допълнителен индикатор за невидимите структурни дисбаланси е хроничният недостиг на берачи. Въпреки че представителите на бранша го определят като "липса на работна ръка", пазарната логика сочи, че става въпрос за обективна невъзможност стопанствата да предложат адекватни заплати. Самият Петър Симеонов признава, че към момента никой не може да прогнозира какво ще е заплащането за ръчния труд през новия сезон, изразявайки единствено "надежда" за по-добри възнаграждения.

Малките розови градини масово се изоставят именно заради ниската рентабилност, която не позволява на стопаните да издържат финансово семействата си. Въпреки амбициите Розовата долина край Казанлък да влезе в списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО, суровата икономическа реалност показва, че изкуственото поддържане на индустрията в сегашния ѝ вид изисква все по-голяма финансова цена, плащана от обществото.