Икономическата ножица между бедни и богати в България е най-голяма за Европа. Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров пред bTV.

По думите му коефициентът на Джини, който измерва разпределението на благата в обществото, в България е най-висок за цяла Европа. Това означава, че социалните неравенства у нас са все по-големи. Стойността на коефициента страната ни е 35,4, при средни стойности за Стария континент от 31-32, според Димитров. „Всички стойности над 35 се доближават до африканска бедност”, коментира той като поясни, че не желае да обиди никого с тази забележка.

Президентът на КНСБ коментира излезлите по-рано днес данни за бедността в страната. Според него, макар и с малки темпове, се наблюдава позитивно развитие. За последните няколко месеца броят на хората, живеещи под прага на бедността е намалял.

Под тази граница остават 2,3 млн. души или 1/3 от населението на страната, а други 3,5 млн. са над този праг, но въпреки това търпят лишения..

Според данните в проучването на КНСБ 1,4 млн. българи, което е около 20% от населението на страната, живеят приемливо. Между 1 и 2% са богатите в България.

По 560 лв. са нужни на човек в 4-членно семейство, за да се покрият основните му нужди. Следователно доход от около 2200 лв. на месец за семейство с 2 деца е достатъчен да покрие основните им нужди.

Оказва се, че 2/3 от българите нямат спестени пари. Въпреки че банковите депозити като цяло растат, населението не забогатява, а дори напротив. Най-често срещаните влогове – до 1000 лв. стават все по-малко.  

Само 10% от българите разполагат с банков депозит над 50 хил. лв.  

Президентът на КНСБ коментира спора за увеличението на минималната работна заплата, които тристранката води в последните дни. Според Димитров е доказано, че повишаването на минималната заплата няма негативно влияние на заетостта. При подобно увеличение се предоставя шанс да се повдигне линията на бедността на т.нар „работещите бедни” – това са хора, които работят, но въпреки това са трудът им не ги изкарва от бедността.