Изложба връща времето назад с кулинарната история на столицата

На 3 април столицата отбеляза 147 години от обявяването си за главен град на България. По този повод Галерията на открито в Градската градина посреща уникална експозиция, която проследява развитието на родната кухня от Освобождението до 90-те години на миналия век. Изложбата „Храни и напитки на българите от ориенталската трапеза до столовата“, организирана от Държавна агенция „Архиви“ и Столичната община, може да бъде разгледана до 16 април.

Европейски полъх и култови заведения

След Освобождението културата на хранене у нас търпи сериозна трансформация. Навлизат нови, европейски стандарти в обслужването, а много чужденци отварят заведения в София. Появяват се виенското кафе, пастите и шницелите.

Адриана Попова от Държавна агенция „Архиви“ разкрива интересни детайли от този преходен период. "След като повечето чужденци си заминават, навлизат по-нашенски нрави в обслужването, които не били толкова изискани, както преди войните, и това се нравело на българските кулинари", обяснява експертът.

Столицата е разполагала с изключително богата кулинарна сцена. Един от емблематичните примери е бар „Палма“, който е функционирал като типичен тапас бар, много преди тази концепция да стане масова у нас. Историческите документи показват, че към всяка поръчана напитка там са се предлагали 11 различни хапки.

Любимите места на елита

В миналото кафенетата „България“ и „Цар Освободител“ са били притегателен център за литературните кръгове. Кафене „България“ е събирало целия интелектуален елит на нацията, сред които патриархът на българската литература Иван Вазов, Елин Пелин и Йордан Йовков. "Това място е било нещо като „кой кой е“ в интелектуалния свят на София", споделя Адриана Попова, описвайки социалния живот на старата столица.

Промените в обществото се отразяват пряко и на трапезата. Повратна точка е 1944 година, когато войната носи недостиг на продукти, а последвалият социалистически режим променя изцяло ресторантьорската култура, сваляйки рязко нивото на обслужване.

Майсторите на вкуса

Кулинарната история пази имената на личности, оставили трайна следа в индустрията. Един от тях е Стефан Тодоров, основател на шоколадова фабрика „Щастие“, позната по-късно през социализма като „Малчика“.

Още по-впечатляваща е историята на Нацко Сотиров – главният готвач на царското семейство. В периода 1937 – 1945 година той се грижи за менюто на двореца, а впоследствие издава книга с над 70 рецепти за сосове, която му печели прозвището „Царят на сосовете“. Интересен факт е, че след смяната на режима след Втората световна война, уменията на майстора са толкова ценени, че той продължава да работи като личен готвач на Васил Коларов и Георги Димитров чак до пенсионирането си през 1948 година.

Не по-малко любопитни са кулинарните предпочитания на самите писатели. Авторът на „Бай Ганьо“ Алеко Константинов е бил изявен почитател на черния хайвер, лютите гювечи и гигантските сарми, наричани „юмрук сърма“. Други известни ценители на добрата храна от онова време са били интелектуалците Александър Балабанов и Мито Шишков, прочули се с нестихващия си апетит.