Според директора на Института по лозарство и винарство в Плевен традиционните сортове привличат все повече любители на виното

Интересът към вина от стари местни сортове грозде и лози българска селекция бележи постоянен ръст през последните години. Това сподели пред БТА директорът на Института по лозарство и винарство в Плевен доц. Емил Цветанов.

"Най-емблематичният сорт за Плевенския регион е "Гъмза". Именно на него посветихме и тазгодишния ни открит ден, който се провежда в рамките на Фестивала на виното и фермерските деликатеси в Плевен", припомни доц. Цветанов. Сред традиционните за региона сортове той открои също "Рубин", "Кайлъшки мискет", "Кайлъшки рубин" и други.

Според експерта, винарните масово започват да се връщат към местните сортове, тъй като потребителите все повече търсят алтернатива на познатите международни вина. Красимир Коев от Изпълнителната агенция по лозата и виното също потвърждава тази тенденция, като отбелязва, че хората са се наситили на популярни сортове като "Мерло", "Каберне" и "Шардоне".

Доц. Цветанов даде пример с новия български сорт "Наслада", който доскоро не е можел да се използва за производство на вино, тъй като не е бил вписан в сортовата листа. След промяната, виното от този сорт се радва на отлично приемане от потребителите.

В момента Институтът по лозарство и винарство е в разгара на гроздобера. Въпреки сушата и високите температури, доц. Цветанов очаква нормални добиви, макар че не се ангажира с конкретни прогнози за количеството грозде. Вече е приключила беритбата на белите сортове, както и на някои от червените като "Рубин", "Гъмза" и "Букет". Основно остават за бране "Каберне" и "Сторгозия".

Средно годишно Институтът произвежда около 40-50 тона бяло, червено вино и розе, като отделно се правят експериментални вина от опитните масиви.

Иновации в сектора

Сред новите продукти, които Институтът по лозарство и винарство започва да предлага, е т. нар. фрапе от вино. При него в прясното мляко вместо кафе се добавя специална емулсия от вино, фибри и протеини. Разработката е дело на Николай Солаков от Института по криобиология и хранителни технологии в София.

Друга иновация са топинги за салати на основата на вино. И двата продукта – емулсията за фрапето и топингите, предстои да преминат регистрации като хранителни продукти, за да могат да се предлагат на пазара.

В технологично отношение, доц. Цветанов съобщи, че за около две години са вложени близо 100 000 лева в оборудване за двете изби на Института. Според него обаче, по-важни са адекватните решения в лозарството и грижите за лозята заради променящите се климатични условия.

"Миналата година направихме т.нар. контурни резитби с идеята да намалим изпаренията, но се получи откриване на гроздовете, което доведе до прегоряване и по-бързо завяхване на самите гроздове, а от там намаляване на рандемана", обясни той. "Тази година решихме да се опитаме, пак във връзка с тези високи температури, да не правим контурни резитби. Оказа се по-добре, защото гроздето остана повече на сянка".

Това решение се оказа успешно, тъй като заради липсата на валежи нямаше условия за развитие на гъбни болести, а същевременно гроздовете не бяха изложени на интензивна слънчева радиация, което предотврати изсушаването им.

Богата история и винен туризъм

"Сърцето" на Института е избата, открита през 1892 година, която е една от най-старите на Балканския полуостров. Създадена е към съществуващото тогава училище по лозарство и винарство и е изградена по френски модел, вкопана в склона. Температурата в нея е между 15 и 17 градуса целогодишно, като тук се пазят вина още от годината на създаването ѝ.

В крак с новите тенденции, Институтът вече предлага и популярните винени турове с дегустация. Посетителите могат да разгледат избата, да опитат от вината и да видят музейната сбирка със стара техника за производство на вино. Доц. Цветанов споделя интересен факт, че туристите често се снимат с табелка на вино, произведено в годината на тяхното раждане.

Институтът очаква скоро посещение на група туристи от Германия, като тяхното изискване е да опитат вина само от местни сортове. "Това е начинът да запалим интереса и към наши сортове", категоричен е доц. Цветанов.

След приключване на гроздобера, работата в Института продължава с производството на вино и прибиране на посадъчния материал, след което започват отчетите по научните проекти и задачи – обобщаване на изследователската дейност през годината.