Националната статистика отчита спад, но вирусологът предупреждава за "бурно разпространение" до седмици

Грипната вълна в България се забавя, а големият пик на заразата се измества за началото на февруари. Това стана ясно от днешния анализ на проф. Тодор Кантарджиев, който коригира собствените си прогнози отпреди дни. Докато националната статистика показва по-ниски нива на заболеваемост спрямо миналата година, Русе вече е в червената зона при най-малките.

Статистическата илюзия

Към 13 януари 2026 г. официалните данни отчитат 133 болни на 10 000 души население – спад с около 30 пункта спрямо същия период на 2025 година. Според проф. Кантарджиев, цитиран от NOVA, това затишие се дължи на климатичните условия и натрупания колективен имунитет.

"Това означава, че по-тежките седмици тепърва предстоят. Очаквам бурно разпространение на грипа," предупреди епидемиологът.

Това рязко контрастира с изявлението му отпреди само три дни (10 януари), когато прогнозира пик в София още "следващата седмица". Новата прогноза дава кратка отсрочка на здравната система, но и риск от по-рязко претоварване през февруари.

Русе е "гореща точка" при децата

Въпреки успокоителните общи цифри, данните за децата са тревожни. Русе, заедно със Силистра, Шумен и Ямбол, води класацията по заболеваемост във възрастовата група от 5 до 14 години.

Това потвърждава тенденцията, наблюдавана още през декември, когато Русе влезе в зоната с повишен риск с доминиращ щам тип А. Високата заболеваемост сред учениците точно след края на ваканцията е индикатор, че училищата отново се превръщат в основни инкубатори на вируса.

Без имуностимуланти по време на болест

Проф. Кантарджиев отправи важно предупреждение към родителите, които често прибягват до агресивна терапия при първи симптоми.

"Имуностимуланти по време на остра вирусна инфекция не са препоръчителни," категоричен е специалистът. Подобна намеса в момент, когато имунната система вече е активирана от вируса, може да доведе до свръхреакция и усложнения.

Експертът припомни златния стандарт за "нормално боледуване" – до пет пъти годишно за възрастни и до осем пъти за деца. Всичко над тези цифри или необичайно тежко протичане изисква специализирани имунологични изследвания, а не самолечение.

"Кисело зеле" вместо лекарства?

В типичния си стил, професорът предложи традиционната българска кухня като алтернатива на аптечните добавки – кисело зеле и ферментирали храни. Макар и полезни заради пробиотиците, тези средства не могат да заменят антивирусната терапия, която трябва да започне в първите 24-48 часа от симптомите.

Антибиотиците остават забранена територия без доказана бактериална инфекция (зеленикави храчки, болки в гърдите). Безразборната им употреба продължава да бъде скритият бич на българското здравеопазване.