Костите на общественика се пазят в Пантеона на възрожденците

Иван Ведър, с рождено име Данаил Николов, е забележителна фигура в българската история, известен не само с обществената си дейност, но и с големите си заслуги към спасението на Русе по време на Руско-турската война през 1877 г. Неговата история, белязана от драматични събития, международни връзки и участие в масонското движение, го поставя сред едни от най-значимите личности на XIX век в България.

Ранен живот и драматично начало

Роден като Данаил Николов, Иван Ведър поема по сложен и разнообразен път още в ранните си години. Един от най-решителните моменти в живота му настъпва, когато е принуден да защити баща си, уста Карастоян, като убива местен турчин по време на скандал. Това събитие го принуждава да промени името си и да се укрие.

Преименуван на Яни Ингилиз, по-късно известен и като Ованес Ефенди и Денкооглу, Иван Ведър започва своето обучение в колеж в Малта, където придобива значителни знания и усвоява множество европейски езици, както и арабски наречия. Работата му като моряк на английски кораб, преводач в турски учреждения и преподавател в Измир са само част от разнообразния му опит.

Масонството и международните контакти

През 1863 г. Иван Ведър е посветен в масонството в цариградския клон на „Ориентал Лодж“ и достига до 33-та степен, последна според Стария и Приет шотландски ритуал. Масонството играе важна роля в живота му и му позволява да създаде контакти с видни международни личности и дипломати. Работата му като секретар по външната кореспонденция на Русенския валия Мидхат паша още повече засилва неговото влияние.

Спасението на Русе

През август 1877 г. Русе е подложен на тежки удари по време на Руско-турската война, което довежда до решение от страна на турските управници да изтребят българското население в града. Иван Ведър, въпреки опасността за живота си, успява да се свърже с италианския консул Енрике де Губернатис и влиятелния турчин хаджи Мехмед Алия. Заедно те отиват при Делавер паша, командващ египетските войски, разположени около Русе, за да предотвратят клането.

Когато Ведър, заедно със своите съратници, влиза при Делавер паша, те използват масонски знаци, с което успяват да привлекат вниманието му и да постигнат обещание за братско съдействие. В резултат от тази дипломатическа мисия са спасени около 4000 жители на Русе и сградите в града са предпазени от унищожение.

След Освобождението

След Освобождението Иван Ведър се отдава на изграждането на първата българска редовна масонска ложа „Балканска звезда“ в Русе през 1880 г. Сред членовете на ложата са видни фигури като Никола Обретенов, Захари Стоянов и Иларион Драгостинов. Тази организация играе важна роля за развитието на масонството в България, но през 1887 г., поради политически и междуличностни конфликти, Ведър решава да „приспи“ всички ложи, за да защити тяхната дейност от компрометиране.

Завещанието на Иван Ведър

В края на живота си Иван Ведър оставя целия си имот на държавата, като заявява, че вече е дал на децата си най-важното – образование и възпитание. След смъртта му костите му са пренесени в Пантеона на възрожденците през 1978 г., където неговото наследство продължава да бъде почитано. В негова чест в Русе е издигнат паметник, а съвременните масонски организации в България учредяват орден, носещ неговото име.

Иван Ведър остава запомнен като спасител на Русе и основател на масонството в България – личност, чийто живот е пример за решителност, смелост и отдаденост на общественото благо.