Български учен: При една криза ще станем пущинак, няма да можем да засеем нивите

3
Проф. дсн Николай Ценов е родом от Русе
Проф. дсн Николай Ценов е родом от Русе Снимка: Личен архив на проф. дсн Николай Ценов

Проф. дсн Николай Ценов е родом от Русе

Няколко милиарда лева харчи България всяка година за закупуване на семена от внос, разказа проф. дсн Николай Ценов - българският селекционер на десетки сортове пшеница, повечето от които са със звучни женски имена, започващи с почти всички букви на азбуката ни, съобщава БТА. "Говорим за 11 млн. декара пшеница, почти 9 млн. декара слънчоглед, между 4 и 6 млн. декара царевица и около 1 млн. декара ечемик. От всички тези необходими количества семена за около 25 млн. декара делът на българските семена е много малък", коментира ученият, чийто живот преминава в едно от световните хранилища на прехраната на човечеството - Добруджа.

В добрите си години Институтът по пшеница и слънчоглед, сега под името Добруджански земеделски институт, Генерал Тошево, е продавал по пет хиляди тона семена пшеница, годишно.

Представете си, че в сегашната критична ситуация, в условията на война, една или две години да няма внос на семена, какво ще се случи в България - няма да можем да засеем нивите, ще остане пущинак, коментира ученият.

Авторитетният български селекционер и автор и съавтор на над 60 сорта пшеница е вписан в "Златната книга на Патентно ведомство на Република България" на 4 юни 2008 г. Той е водещ автор на 30 от сортовете пшеница, сред които "Аглика", "Елица", "Галатея", "Мизия", "Болярка", "Неда", "Лазарка", "Драгана", "Божана", "Стояна", "Рада", "Тина", "Жана", "Фани", "Кристалина", "Никодим" и др. Професионалните интереси на Николай Ценов обхващат селекцията и агротехниката на пшеницата, качеството на зърното и устойчивостта му на болести. За 2006 година му е присъдена наградата "Селекционер на 2006” на фондация "Тодор Рачински".

От милиони житни класове да избереш нужните два-три

От дете съм свързан с науката, любопитството, което постепенно се превърна любознателност, ме насочи към професията на агроном, разказа ученият, който е родом от най-старото огнище на земеделската култура в България - Образцов чифлик, край Русе. Моят баща проф. дбн Ангел Ценов също е бил учен, който цял живот изучаваше пшеницата.

Той беше физиолог и разриваше закономерности, свързани с нейната студоустойчивост и толерантност на суша, спомня си селекционерът, чието детство преминава в наблюдение на растенията на опитното поле там. Научих се да чета на четири години, текстовете ги знаех наизуст, защото имах фотографска памет, спомня си ученият.

Именно тя помага не само в ученето, но и за бъдещата му работа като учен, която основно е свързана с наблюдение на растения в реална обстановка. От няколко милиона житни класове трябва да избереш нужните два-три, за което се изисква постоянство и целенасоченост, допълва ученият. На пет години животът на проф. Николай Ценов се променя от една министерска заповед, с която баща му е изпратен да работи в малкото добруджанско село Петлешково - на няколко километра от Генерал Тошево, където е създаден Институтът по пшеницата и слънчогледа.

Селото на аргатите на румънски чорбаджия

Петлешково е село на аргатите на румънски чорбаджия, което е обособено в периода 1919-1940 г., когато тази част на Добруджа е била в Румъния. Той е притежавал около осем-девет хиляди декара плодородна българска земя, разказа ученият. На два километра от изграденото от него селище все още е запазена огромната му къща в характерния за онова време стил.

След сключването на договора, който задължава Румъния Южна Добруджа да бъде върната в пределите на Царство България, румънският фермер се връща в родината си. Неговите земеделски имоти и населеното място стават държавна собственост, върху която през 1941 г. се основава Земеделска опитна станция със семепроизводство. През 1951 г. тя се преименува на Добруджански селскостопански научно-изследователски институт, който се превръща в международен селекционен институт през 1962 г.

Първите сортове

От десетките селекционирани от българския учен сортове най-любимият му е "Аглика". Реших да кръщавам създадените от мен сортове с женски имена, защото жената е символ на началото на живота, а този сорт ми е особено мил, защото в него е втъкана енергията на моята младост, а сортът обединява най-ценните показатели - високи качество, добив и устойчивост към болести и стрес, разказа ученият.

Добруджанското възраждане

Историята на българския селекционер е всъщност и част от историята на развитието на българската наука в тази област. Закърмен съм с особената атмосфера, разказа проф. Ценов за живота си на мястото, където е основан Добруджанският земеделски научно-изследователски институт в района на първата опитна станция в Добрич, създадена през 1941 г.

След завръщането на Добруджа ентусиазмът на хората да работят за възраждането на този регион, който е бил 20 години извън територията на България, е голям. Хората са били загубили връзка с тази хубава и плодородна земя, със своя опитна станция, която по време на войната практически не е работила, разказа българският учен. През 1951 г. там се основава институтът под егидата на академик Павел Попов, под чието ръководство са създадени множество високопродуктивни и качествени сортове пшеница.

Тогавашното правителство му дава задача да събере най-ентусиазираните и перспективните хора, които искат да се занимават с наука. Нито един от тях не е бил добруджанец, всички напускат родните си места и се посвещават безрезервно на науката. През първите десетина години са проведени значителни по обем изследвания на земеделски култури, чието отглеждане може да бъде успешно в тази част на страната, разказва потомственият учен селекционер.

През 1962 г. Институтът се специализира в селекцията на пшеница и слънчоглед, като е подпомогнат от редица лаборатории и изследователски екипи. Учените започват работа и в областта на агротехниката, търсейки най-добрите начини за отглеждане на земеделските растения, с акцент върху двете култури.

Към началото на 70-те години учените от института започват да се занимават и със селекция нови растителни култури - бобовите, като първоначално се започва само с фасул, а после и с леща и грах. Дейността на Добруджанския институт се разширява до такава степен, че селектираните от учените му сортове започват масово да се отглеждат в България и така цялото количество фасул, грах, леща, тритикале (хибрид между ръж и пшеница) и около 75 на сто от пшеницата на България са селектирани от Института по пшеницата и слънчогледа.

През 1983 г. младият учен постъпва на работа в Института след завършването на Висшия селскостопански институт, сега Аграрен университет - Пловдив. Това е времето, в което настъпва новото поколение български учени агрономи. Основните задачи пред тях е да наследят натрупаните познания за селекция и агротехника и да ги доразвият в бъдещата си работа. В началото на 2001 г. проф. Ценов, тогава още доцент, става и ръководител.

Селекцията на пшеницата се развива успешно благодарение на изградената материално-техническа база от лабораторни и полски изследвания и вътрешната конкуренция между четирима основни селекционери на пшеница. Това е закономерно и е вследствие на усилията на предходното поколение селекционери, начело с най-успешния от тях проф. Тодор Рачински, които успяха да докажат, че българските сортове пшеница може да изхранват напълно държавата и да остава за износ, изтъкна ученият.

Кризата с реализацията на родните сортове

Демократичните промени ни завариха най-облагодетелствани, защото благодарение на сериозната научна дейност при селекцията на слънчогледа, създадената тук през 80-те години родителска линия, позволи на колегите селекционери във Франция да направят революция в селекцията на хибриден слънчоглед и те създадоха десетки хибриди с нея, разказа българският селекционер. За авторските права върху семената получавахме солидни приходи от Франция, което ни позволи да посрещнем най-трудните години на миналия век - деветдесетте, спомня си ученият. През последните 15 години известни постъпления от роялти таксите за български сортове пшеница има и от Турция.

В началото на 90-те години парите, които се изкарваха от Института, се даваха само за неговите нужди, разказва проф. Ценов. В началото на новия век, с правителствено решение, вече всички приходи на института постъпват в централата - Селскостопанската академия, която по своя преценка ги преразпределя между множеството институти под нейната шапка.

Това е началото на продължителната криза на земеделската наука в България. Институтът продължава да разчита основно на постъпленията от роялти таксите от Франция, които от десетина милиона франка през първите години на 90-те постепенно намаляват до няколко хиляди евро през последните години.

През новия век започва и навлизането в България на мултинационалните компании от САЩ и Западна Европа, част от които са и селекционни. В момента основно те захранват българския пазар със семена от всички полски култури, отглеждани на големи площи в страната. В този период много учени селекционери напускат институтите и се преместват на работа в тези фирми и така за втори път българската наука се оголи, разказа проф. Ценов.

Той с огорчение си спомня, че още през 1993 г. екип от световни учени изготвя многотомен доклад с препоръки за развитието на българската земеделската наука, който прашасва в момента някъде в библиотеката на Министерството на земеделието, като негативните прогнози в него, за жалост, вече са се сбъднали с голяма точност през изминалите 30 години. Когато прочетох доклада през 2012 г., установих за себе си колко негативни за науката процеси биха могли да бъдат избегнати, ако ръководителите бяха поне малко далновидни, коментира ученият.

Процесът за реорганизация на науката е забавен с повече от 20 години в България за разлика от други държави от ЕС, сред които Унгария, Словения, Хърватия, Полша. Негативните тенденции в селекцията, като част от земеделската наука, понижиха конкурентоспособността, което позволили масово навлизането на чуждестранни семена от европейския сортов каталог. Част от тях дори не са сертифицирани за условията на България от съответните държавни институции, разказа ученият.

Например в Добруджа, която е "житницата" на страната, отдавна няма пункт за изпитване на пшеница. А някога изследването и признаването на всеки нов сорт се е провеждало на над 20 места в страната, съобразени със съществуващите различия между почвено-климатичните характеристики на отделните зърнопроизводителни райони. Към момента пшеницата и другите житни култури се изпитват в пунктове, чийто брой е колкото пръстите на едната ръка, разказва ученият.

Възникват въпросите: Как съвременните селекционери да разберат дали техните, създадени при трудни условия на работа, сортове са конкурентни на чуждестранните в условията на България? Какъв да бъде мотивът на младото поколение селекционери за запазване и разширяване на познанията в селекцията и създаването на нови сортове, след като държавните институции (научни и сертификационни) не създават дори елементарни условия за дейност която би имала перспектива за развитие, казва проф. дсн Николай Ценов.

Преди повече от 20 години опитен колега селекционер отправи апел към политиците: "Ние знаем и можем много в земеделието, използвайте ни рационално!". Аз самият бих добавил: Създайте необходимите условия за научна дейност на съвременно технологично ниво. Това е единствения начин бъдещите български сортове и хибриди да бъдат подобаващо конкурентни и търсени от фермерите при всички земеделски култури в България, заяви ученият. За илюстрация на казаното той припомни мнението на световноизвестния учен Фредерик Жолио-Кюри: "Науката е необходима на народа. Страна, която не я развива, неизбежно се превръща в колония".

Изпращайте снимки и информация на [email protected] по всяко време на денонощието!

Остават 2000 символа

Поради зачестилите напоследък злоупотреби в сайта, от сега нататък за да оставите анонимен коментар изискваме да се идентифицирате с Facebook или Google акаунт.

Натискайки на един от бутоните по-долу коментарът ви ще бъде публикуван анонимно под псевдонима който сте попълнили по-горе в полето "Твоето име". Никаква лична информация за вас няма да бъде съхранявана при нас или показвана на други потребители.

* Моля, използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и коментари написани само с главни букви!

Списък с коментари

  • 15
    2
    селекционер
    Разните агресивни чужденци не са виновни, те си гледат интереса. Виновни са българите , които се СЪГЛАСЯВАТ да ги таковат разни агресивни родни и чужди тарикати. Това важи за всяка сфера .
  • 7
    1
    Indianec v BG
    Като си пееш Пенке ле, кой ли те слуша. Хау!
Зареди още коментари

Най-четени новини

Календар - новини и събития

Виц на деня

- Марче, как кръстихте малката?
- Алое.
- На кого ма?
- На баба си Вера!

Харесай Дунавмост във Фейсбук

Нови коментари