Загубата обаче не плаши хората, които не могат да си декларират левовете в банка

Обменните бюра в страната работят с курсове на ръба на позволеното от закона, за да реализират последни големи печалби преди очакваното влизане на България в еврозоната на 1 януари 2026 година. В последните седмици на лева гражданите масово губят пари при превалутиране, притиснати от крайните срокове и желанието да обърнат спестяванията си в брой.

Проверка на "24 часа" показва, че масовата практика в момента включва изкупуване на евро на курс от 1,86 лева и продажба на нива около 1,99 лева. Това означава, че при всяка трансакция клиентите губят поне по 10 стотинки спрямо официалния фиксиран курс на Българската народна банка (БНБ), който е 1,95583 лева.

Игра с допустимия марж

Тези курсове формално не нарушават закона, но се движат по самата граница на регулациите. Според действащата наредба за обмен на валута, сделките трябва да се извършват по пазарен курс, който обаче не може да се отклонява с повече от 5% от официалната котировка на БНБ за деня.

Финансови експерти отчитат рязко увеличение в търсенето на европейска валута, което е довело и до скок на курс "продава" на много места над 1,97 лева. Наблюдава се ръст от над 50% в оборотите на бюрата спрямо периода преди окончателното потвърждение от Европейската комисия и ЕЦБ за датата на присъединяване.

"Такса" спокойствие

Основната причина за опашките пред обменните бюра, въпреки неизгодните условия, е нежеланието на част от хората да декларират произхода на средствата си пред банките. Гражданите с недекларирани доходи в левове предпочитат да платят своеобразната "такса" от 10-15 стотинки на евро, отколкото да преминат през банковите процедури за осветляване на капиталите.

Въпреки това, Законът за мерките срещу изпирането на пари задължава и обменните бюра да събират данни за клиентите при сделки над 5000 евро. Според становище на Националната агенция за приходите (НАП), проверки се извършват и при съмнения за "раздробяване" на суми – множество по-малки операции с цел избягване на прага за идентификация. На практика обаче този контрол е труден за прилагане, тъй като за по-малки суми често не се изисква дори лична карта.

Хърватският сценарий

Секторът на обменните бюра е изправен пред сериозна трансформация след 1 януари 2026 година. Очакванията са голяма част от обектите да затворят, тъй като основният им бизнес – търговията с евро, ще изчезне. Еврото в момента формира между 60% и 70% от оборота на тези обекти, следвано от щатския долар и британския паунд.

Примерът от Хърватия показва драстичен спад в броя на обменните бюра след въвеждането на еврото през 2023 година. По данни на Хърватската централна банка, броят на лицензираните офиси се е сринал със 73% – от 1080 до едва 293 в рамките само на една година.

Към момента в регистъра на НАП в България са вписани 878 фирми, които управляват чейндж бюра. Ако страната ни последва хърватската статистика, броят им след приемането на единната валута вероятно ще спадне до под 240.