Изминалите великденски празници бяха време, което да прекараме със семействата си, с най-любимите си хора, които, независимо къде се намираме, ни карат да се чувстваме у дома. Това е време, когато мнозина си дават сметка, че до тях има достатъчно хора, които ги обичат, и ако се съсредоточим върху това, ще разберем, че често чувството за самота е преувеличено.

Празниците, традициите, макар понякога да ни се струват досадни, ни напомнят кои са наистина важните неща в живота ни и за пореден път имаме възможност да отсеем ненужната суета. Дали тези хубави моменти, прекарани с най-близките, далеч от шума на улицата и монотонния син екран, ще ни помогнат да се усмихваме през следващите делнични дни, зависи единствено от нас самите.

И не забравяйте прекрасните думи на големия Габриел Гарсия Маркес: „За света ти може да си един човек, но за един човек може да си целият свят“.

Юлия Георгиева