Депутатите върнаха лимита от 20 секции, удряйки вота във Великобритания и САЩ, докато цената на новите скенери остава тайна

Парламентарната правна комисия направи рязък завой назад в изборното законодателство, приемайки рестрикции, които заплашват да ограничат конституционното право на глас на десетки хиляди българи зад граница. С гласовете на мнозинството беше върнат лимитът от до 20 избирателни секции за държави извън Европейския съюз – ход, предложен от "Възраждане", който официално цели ограничаване на вота от Турция, но на практика нанася тежък удар върху българските общности във Великобритания (след Брекзит) и САЩ.

"Ножицата" за диаспората

Решението означава, че независимо от броя на подадените заявления за гласуване, в държави извън ЕС няма да могат да се разкриват повече от 20 секции извън дипломатическите и консулските представителства. Това на практика връща ситуацията отпреди 2021 година, когато опашките пред посолствата в Лондон бяха километрични, а хиляди сънародници не успяваха да упражнят правото си на глас.

Политическият анализ сочи, че докато "Възраждане" мотивира предложението си с "национална сигурност", ефектът е двойствен – ограничава се влиянието на изселническите организации в Турция, но се неутрализира и критичният, прозападен вот, идващ от Обединеното кралство и Щатите.

Хаос със списъците и "мъртвите души"

Вторият ключов момент от заседанието е приемането на предложението на "Има такъв народ" (ИТН) за радикална промяна в съставянето на избирателните списъци. Депутатите решиха те вече да се изготвят от общините на база данните от Националния статистически институт (НСИ) от последното преброяване, а не според регистрите на ГРАО.

Това създава сериозен административен прецедент. Данните на НСИ често се разминават с регистрите на ГРАО, тъй като много българи не участват в преброяването или се водят на един адрес по лична карта, но живеят на друг. Рискът е в изборния ден хиляди граждани да се окажат "изпарени" от списъците, защото статистиката не ги е "видяла".

Скенерите: Скъпа покупка "на тъмно"

Най-сериозната въпросителна обаче остава технологичното обезпечаване на вота. Вече втори ден дебатите около въвеждането на сканиращи устройства буксуват в липса на конкретика. Идеята е машините да сканират хартиената бюлетина, за да елиминират човешката грешка при броенето.

Въпреки това, депутатите и обществото все още нямат отговор на най-важните въпроси:

• Каква ще бъде цената на тези устройства?

• Кой ще ги достави и поддържа?

• Как ще се гарантира тайната на вота при сканирането?

• Има ли технологично време за тяхното тестване и сертифициране?

Липсата на ясен бюджетен разчет и времеви график за експерименти с новата техника създава условия за поредната скъпа обществена поръчка, реализирана в последния момент, без гаранции за сигурност. До момента правната комисия е обсъдила едва 20 от предвидените 200 параграфа в Изборния кодекс, което предвещава законодателен "маратон" и гласуване на важни текстове в "12 без 5" – практика, която обикновено води до лобистки поправки и правен хаос.