71% искат бързо въоръжаване

Румънското общество е разцепено почти наполовина по въпроса за връщането на задължителната казарма, а доверието в стратегическото партньорство със САЩ бележи сериозен спад. Това разкрива най-новото проучване на социологическата агенция "Авангард" (Grupul de Studii Socio-Comportamentale Avangarde), проведено в последните дни на 2025 година.

Данните разбиват на пух и прах традиционните представи за "евроатлантическия консенсус" в северната ни съседка и разкриват дълбоки структурни парадокси.

Градът иска казарма, селото се колебае

Докато 49% от румънците подкрепят връщането на задължителната военна служба (срещу 47% против), демографският разрез поднася истинската изненада. Противно на очакванията, подкрепата за казармата е значително по-висока в големите градове (57%), отколкото в селските райони (48%).

Този феномен повдига въпроси за мотивацията на градския елит – дали става дума за реален патриотизъм в лицето на войната в Украйна, или за желание за "дисциплиниране" на обществото, което често се наблюдава в периоди на несигурност.

"71% от анкетираните настояват за бързо превъоръжаване на армията," отчитат от "Авангард".

Парадоксът "САЩ": Щитът е нужен, партньорът – нежелан

Може би най-тревожният сигнал за Вашингтон идва от оценката на двустранните отношения. Цели 56% от румънците се обявяват за недоволни от партньорството със САЩ, докато едва 36% го оценяват положително.

Въпреки това недоволство, прагматизмът надделява над емоциите. 68% от анкетираните смятат, че мирът в Украйна трябва да бъде подписан под условията, диктувани от САЩ, а 74% вярват, че НАТО ще защити страната при атака. Това очертава една чисто транзакционна връзка – румънците разчитат на американската сила, но не харесват цената на американското политическо влияние.

Икономиката над геополитиката: Градовете гледат към Москва?

Икономическата реалност нанася още един удар върху политическата коректност. На въпроса за икономическите отношения с Русия, нацията е буквално разсечена на две – 48% искат по-тесни връзки, а 49% са против.

Детайлният анализ на данните, цитиран от местни издания като HotNews и Adevarul, показва шокираща тенденция: 55% от жителите на градовете искат икономическо сближаване с Русия, докато в селата този процент е едва 36%. Това вероятно е директен отговор на инфлацията и цените на енергията, които удрят по-тежко индустриалните и урбанизирани зони.

Данните са ясен сигнал към Букурещ: идеологическите лозунги губят битката с икономическата принуда, а "градският либерал" вече е готов на компромиси с Москва, ако това ще му гарантира по-ниски сметки.