"Партийната субсидия остава 11 лева за глас.

Ония от парламента си ги гласуваха в новия бюджет без да им мигне окото. Не им пука, не ги е страх.

Резултатите от референдума излязоха, дето се казва, оня ден. Два милиона и половина българи поискаха проклетата партийна субсидия да стане левче за спечелен на избори глас. Щото нали парите са си наши, от нашия джоб излизат.

Обаче ония, още щом прекрачат Народното събрание и моментално развиват гьонсуратлък. Поголовно се разболяват. Болестта се разпределя пропорционално според сегашните изборни правила. Нарича се колективна партийна безотговорност. Щом стане дума за келепира, лозунгът, изписан на парламента им иде отръки.

„Съединението прави силата”.

Не знам защо те се съединяват така единодушно около казана с кльопачката. А ние се разединяваме, въпреки че ни го отмъкват под носа. А би трябвало общата ни участ на прецакани да ни съедини дори повече от тях. Но не би.

Защо става така?  Изход има ли?"

Люба Кулезич