Писателят Светлозар Димитров избра забравата пред покаянието пред "Народния съд"

Навършват се 121 години от рождението на един от най-продуктивните, но и най-жестоко заличавани автори в българската литература – Светлозар Димитров, познат с псевдонима Змей Горянин. Роденият в Русе писател остава в историята не само с над 50-те си книги, но и с категоричния си отказ да направи компромис със съвестта си пред репресивния апарат на комунистическата власт след 1944 година.

От върха до "блатото"

Роден на 11 януари 1905 година, Змей Горянин се утвърждава като водещо име в литературния живот през 30-те и 40-те години на миналия век. Неговите исторически романи "Кнез Иван Кулин", "Бачо Киро" и трилогията "Дунавът тече" го правят един от най-четените автори на своето време. Той е активен сътрудник на списанията "Хиперион" и "Българска мисъл" и близък приятел на класика Елин Пелин.

Политическата промяна на 9 септември 1944 година обаче преобръща съдбата му. "Народният съд" го обвинява във "великобългарски шовинизъм" – обвинение, базирано основно на патриотичната тематика в творчеството му и кратката му служба в Дирекцията на печата. Книгите му незабавно попадат в списъците със забранена литература и са иззети от библиотеките.

Достойнство пред репресията

Въпреки натиска, Змей Горянин отказва да сътрудничи на новия режим в замяна на реабилитация. Историческите свидетелства сочат, че той отхвърля предложенията на тогавашните литературни фактори Георги Караславов и Христо Радевски за публично покаяние.

"Защо да декларирам нещо, което е факт?", заявява писателят в отговор на обвиненията, поддържайки тезата, че като цензор не е спрял нито едно чуждо произведение.

Тази принципна позиция му струва кариерата и публичното присъствие. Той прекарва последните години от живота си в изолация, намирайки убежище в манастира "Седемте престола". Там, далеч от "блатото" на политическите чистки, той продължава да пише и да се занимава с дърворезба до смъртта си на 25 август 1958 година.

Днес, 121 години след рождението му, литературното наследство на русенския творец все още чака своя задълбочен анализ и завръщане при читателите, за да запълни една от "белите петна" в българската културна памет.