Експозицията включва документи и снимки за Стоян Михайловски и Стефан Гечев

Регионална библиотека "Любен Каравелов" в Русе отбелязва своята 138-а годишнина днес, като извади от фондовете си редки документи и свидетелства за двама знакови творци, свързани с града – Стоян Михайловски и Стефан Гечев. Експозицията, подредена във фоайето на втория етаж, не е просто празничен жест, а напомняне за сложната съдба на интелигенцията в България.

"Експозицията е посветена и на навършените през януари 170 години от рождението на Стоян Михайловски и 115 години от рождението на Стефан Гечев", съобщи Татяна Савова от културния институт, цитирана от БТА.

Раждането на химна

Историческата памет често забравя, че именно Русе е родното място на "Върви, народе възродени". Стоян Михайловски, който е работил като учител във Френската гимназия и член на Апелативния съд в града, написва текста на 15 април 1892 година.

В изложбата е включен оригиналният текст на стихотворението, публикуван в списание "Мисъл" през същата година. Посетителите могат да видят и как творбата се е трансформирала през годините – от училищно стихотворение до химн, преведен на всички езици на Европейския съюз.

Памет за цензурата

По-любопитната и критична част от изложбата засяга Стефан Гечев – фигура, която години наред е била неудобна за властта. Библиотеката показва негови творби, включително такива под псевдонима Венцеслав Диаватов.

Важен акцент е стихосбирката "Бележник" от 1967 година. Тогава авторът е подложен на унищожителна критика от Венелин Коцев в доклад на ЦК на БКП, което води до дългогодишната му изолация от литературния живот. Днес, парадоксално, същите институции, които са част от държавния апарат, честват неговото наследство.

Сред най-ценните експонати е личното копие на Гечев на изследването "Към въпроса за славянския физиолог" от 1938 година. Книгата носи автограф до академик Михаил Арнаудов: "На уважаемия господин професор М. Арнаудов от автора" – свидетелство за интелектуалната връзка между поколенията, която политическите репресии не успяват да прекъснат напълно.

В експозицията са включени и спомени от ръкописния фонд на библиотеката, разказани от племенницата на Михайловски – София Николова Иванова, които разкриват непознати черти от характера на автора на българския всеучилищен химн.