КНСБ настоява за държавен таван на маржовете и строги санкции за картелите

Търговските вериги у нас слагат между 60 и 130 процента надценка на основни хранителни стоки, като най-сериозно е изкривяването при млечните продукти. Това съобщават от NOVA NEWS, цитирайки изявление на президента на КНСБ Пламен Димитров в предаването "Твоят ден". Той призова за спешна държавна намеса чрез регулаторите, за да се овладее инфлацията и спекулата на пазара.

Картел в млечния сектор

Според лидера на КНСБ държавата разполага с инструменти, които трябва да влязат в действие незабавно. Той припомни данните от последните анализи на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), които доказват порочни практики при ценообразуването.

"КЗК отчете, че има непазарно споразумение – картел в млечния сектор. Две фирми държат пазара, а двете фирми имат един и същ собственик", заяви категорично Димитров.

Той настоя антимонополната комисия да наложи предвидената в закона глоба от 10 процента върху годишния оборот на тези компании. "Това обикновено е ядрена бомба на пазара и обикновено или удря силно тези играчи, или ги изважда от пазара директно", подчерта експертът.

Таван на надценките, а не на цените

Президентът на КНСБ отхвърли идеята за административен таван на самите цени, но настоя за ограничаване на маржовете на печалба при търговците. Той даде пример с практиката в Германия и Австрия, където големите търговски вериги работят с надценки между 30 и 35 процента.

"Нека да вземем това, да кажем – ето каквато е надценката, с която работите оттам, откъдето идвате, бъдете така добри поне тази надценка да поддържате в България", предложи Димитров. По думите му подобна мярка може да бъде временна, но е абсолютно задължителна, за да се нормализира ситуацията по щандовете.

Дефицитът и доходите на хората

Относно състоянието на държавните финанси Димитров успокои, че ситуацията не е катастрофална, въпреки че изисква сериозно внимание в дългосрочен план. Основната причина за текущия бюджетен дефицит не са социалните разходи, пенсиите и заплатите, а авансовите плащания по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Той напомни, че фискалният резерв на страната в момента разполага с ресурс от 6,8 милиарда евро, което е стабилно ниво.

Въпреки отчетения ръст на средните доходи от 12 - 13 процента за миналата година, инфлацията при малката потребителска кошница бързо стопява покупателната способност на населението. "Около 820 лева към момента са нужни на един живеещ сам работещ, за да се издържа", изчисли лидерът на КНСБ. Той посочи, че автоматичното индексиране на всички заплати в държавния сектор спрямо средната работна заплата не е правилен подход, а бенчмарк трябва да бъде именно заплатата за издръжка.

Подкрепа за транспорта и уязвимите

За да се овладее инфлацията, КНСБ предлага директна държавна подкрепа за градския и железопътния транспорт, която да предотврати поскъпването на билетите. Синдикатът настоява и за целева финансова помощ в размер на 61 евро месечно за хората с доходи под прага на бедност, за да могат да покриват нуждите си от основната хранителна кошница до края на годината. Очакванията са тези мерки да залегнат като приоритет в новия държавен бюджет.