Синдикатите спират опитите за "либерализация", които застрашават правата на работниците

Българският работник се ползва с една от най-сериозните законодателни защити в целия Европейски съюз, изпреварвайки по този показател много от държавите в Източна Европа. Това заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров по повод 36-ата годишнина на синдиката, отбелязана днес.

Въпреки критиките към икономическото състояние на страната, синдикалният лидер бе категоричен, че правната рамка – Кодексът на труда и свързаните с него норми – е "крепост", която успешно пази наетите от злоупотреби.

Законите пазят, но доходите изостават

"Смея да твърдя, че в сравнение с останалите страни от Източна Европа и ЕС, в България имаме трудово законодателство със сериозна защита на работниците," посочи Пламен Димитров. Той подчерта, че тази защита е резултат от десетилетия синдикални битки.

Въпреки "железните" закони обаче, икономическата реалност остава предизвикателство. Димитров призна, че България остава най-бедната държава в клуба на богатите, макар доходите номинално да са се удвоили за последните пет години. От 1 януари 2026 година минималната работна заплата достигна 620,20 евро, но според КНСБ това все още не гарантира достоен живот на фона на европейските цени.

Опасност от пробив в защитата

Сериозен риск пред "защитеното" законодателство се явяват новите опити за промени в Закона за трудовата миграция. Според Димитров, междуведомствена група под ръководството на вицепремиера в оставка Гроздан Караджов подготвя текстове, които могат да "пробият" системата.

"Тази либерализация не трябва да подкопава защитата на местния пазар," предупреди президентът на КНСБ. Опасенията са свързани с допускането на внос на работници от трети страни без постоянно работно място – практика, която може да доведе до дъмпинг на заплатите и заобикаляне на строгите трудови стандарти, с които България се гордее.

Бюджетна несигурност

Дори и най-доброто законодателство не може да компенсира липсата на държавен бюджет. Към момента страната функционира в условия на удължен бюджет, а редовната финансова рамка за 2026 година се очаква чак в средата на годината.

Пламен Димитров настоя за 10% увеличение на заплатите в бюджетната сфера (около 1 милиард евро), но към момента е осигурен ресурс само за 5% ръст. Това оставя сектори като образование, наука и общинско здравеопазване без реално покритие на инфлацията, въпреки законовите гаранции за техния труд.