Регулаторите отказват да санкционират бруталните надценки при храните

Удължителният закон за бюджета се превърна в перфектния инструмент за потискане на доходите в публичния сектор, докато в същото време неработещите регулатори умишлено позволяват на картели да реализират свръхпечалби на гърба на потребителите. Държавният апарат на практика си затваря очите пред бруталната ценова спекула, която продължава и след официалното въвеждане на еврото. Това стана ясно от критичния анализ на президента на КНСБ Пламен Димитров в телевизионно интервю.

Институционален чадър над монополите

Вместо да защитят конкуренцията, държавните органи действат като регистратори на монополи. Комисията за защита на конкуренцията установи, че едва две компании контролират смазващите 77% от млечния пазар у нас. Въпреки тези данни, реални финансови санкции липсват.

"Това е ядрената сила на пазара и тя би трябвало да има дисциплинираща функция за всички останали", заяви Пламен Димитров, визирайки законовата възможност КЗК да глобява нарушителите с до 10% от годишния им оборот. Липсата на глоби обаче показва мълчаливо съгласие с монополизацията, чийто пряк резултат е, че българското краве сирене днес се продава на цени, достигащи 127% от средноевропейските нива.

Новата валута като параван за изкуствена инфлация

Търговците масово експлоатираха прехода и вече осъщественото въвеждане на еврото (от 1 януари 2026 г.) като претекст за необосновано вдигане на цените, докато Националната агенция за приходите продължава да стои безучастна. Данните показват скандални разминавания между цените на едро и дребно – пакетираният ориз и бобът достигат до крайния потребител с над 60% надценка, без да има реални икономически аргументи за това. При зеленчуците извън сезона спекулата достига абсурдните 75% ръст.

Законът дава право на НАП да налага сурови санкции за икономически недоказано увеличение на цените след смяната на валутата, но контролните механизми очевидно са блокирани.

Цената на политическото безвремие

Докато бизнесът надува маржовете си безнаказано, стотици хиляди българи плащат сметката за политическата криза. Удълженият бюджет не предвижда задължителните средства за компенсиране на минималната работна заплата в ключови структури.

Само за градския транспорт в градове като София, Варна и Русе държавата "пести" 10 милиона евро, обричайки сектора на недофинансиране. Ситуацията е още по-тежка в "Български пощи", където шокиращите 79% от служителите са приковани към минималната заплата, въпреки ключовата им роля в продължаващата техническа адаптация към новата валута. Липсата на редовен държавен бюджет не е просто административен проблем, а удобен параван за преразпределение на богатството от работещите към корпоративните монополи.