Публичният сектор набъбна с 90 000 чиновници

България е изправена пред категоричен избор между извършването на дълбоки структурни реформи в разходната част на бюджета или неизбежно повишаване на данъците, съобщават от БНР, цитирайки члена на Фискалния съвет Любомир Дацов. Експертът предупреждава, че държавният апарат е раздут, а мерките за контрол на цените удрят директно по коректния бизнес.

Репресия върху светлия бизнес

Опитите на държавата да овладее инфлацията чрез административен натиск срещат остра критика.

"Скептичен съм, когато чуя, че някой ще бори високите цени. От тази гледна точка на комуникация. Като казваш антиинфлационна политика и бориш цени са различни неща и се различават. Засилването на репресивната част да командват цените е смешно", категоричен е Дацов.

Според финансиста в момента се подготвят законови промени, които ще дадат повече правомощия на контролните органи да налагат по-високи глоби. Той подчертава, че това ще натовари допълнително легалната икономика, вместо да реши проблемите в сивия сектор. "Всички се упражняват на гърба на светлия бизнес, върху хората, които носят тежестта", допълва експертът.

Исторически дефицит и липса на буфери

Относно споровете за размера на дупката в хазната и твърденията на служебния финансов министър Георги Клисурски за нулев дефицит през април, Дацов внася важно уточнение.

"Към април за самия месец излизат 0%. Но, ако сравним с последните 10 години дефицитът само за април е варирал от 200 милиона до 400 милиона евро. В момента исторически дефицитът на април се отклонява значително и този резултат не е добър. За първото тримесечие, дефицитът на тримесечна база, е към 5,8% от БВП", обяснява той.

Бюджетът за 2026 година на практика не е просто удължителен, тъй като в него вече са заложени променени параметри – 5% ръст на заплатите, увеличение на пенсиите и по-високи капиталови разходи.

Нарушени финансови ограничения

Въпреки наличието на 16 милиарда евро фискален резерв, което предпазва страната от спешно теглене на кредити, макроикономическата рамка е сериозно нарушена.

"България има задължение за тази година нетните разходи да нараснат не повече от 4,5%. Може би не е лошо хора, които взимат решение да прочетат какво сме се задължили като държава и какви са ни задълженията. А България втора година наруши ограниченията", припомня финансистът.

На фона на тези данни статистиката показва, че към момента в публичния сектор работят с 90 000 души повече в сравнение с 2005 година. "Доброто решение за правене на консолидация за свиване на бюджета е правене на структурни реформи в разходната част. Ако се откажат, другото е вдигане на данъците", предупреждава в заключение Любомир Дацов.