Археологически находки свидетелстват за богатата история на древния Перник

В Деня на народните будители разкриваме любопитната история на Пернишката крепост и нейното значение за българската история. Според легендите, Свети Иван Рилски е обитавал пещера в района на Перник, а днес там се издига храм "Свети Георги", построен още по времето на османското владичество. Особено интересен е фактът, че преди 800 години, когато светецът вероятно е намерил убежище там, местните християни са палели свещи в катакомбата под църквата, разказва NOVA.

Пернишката крепост продължава да разкрива удивителни находки пред археолозите. Една от най-впечатляващите е меч от VI век с надпис на старонемски език. Уникалното оръжие напомня за легендарния Ескалибур от митовете за крал Артур. Главният уредник на археологическия музей в Перник Василка Паунова споделя, че древните основатели на селището са били обвинени, че са откраднали златната колесница на персийския цар Дарий.

Пернишката котловина, заобиколена от планините Витоша, Голо Бърдо и Люлин, с преминаващата през нея река Струма, е привлякла вниманието на тракийското племе агриани още през античността. Известни като отлични рудничари и бойци, агрианите са издигнали първите крепостни стени в района, обяснява Василка Паунова.

След римското завладяване на Тракия и унищожаването на македоните, крепостта придобива важно стратегическо значение за отбраната между Сердика (днешна София) и Пауталия (днешен Кюстендил). От този период датират и първите християнски храмове в района.

В началото на IX век, когато хан Крум завладява Сердика, Перник става част от българската държава. Наследникът му хан Омуртаг превръща крепостта в непристъпна твърдина с двойни стени и правоъгълни кули, подсилвайки нейното отбранително значение.

Златният век на българската държава по времето на цар Симеон през X век оставя своя отпечатък и върху Перник. Археологическите проучвания са открили множество монети и дори печат на цар Петър, което свидетелства за важността на крепостта. Предполага се, че именно тогава свети Иван Рилски е намерил убежище в околностите на крепостта.

Храмът "Свети Георги" в подножието на крепостта, построен през 1843 година, продължава да функционира и днес. На южната стена на църквата все още личат основите на вероятната катакомба, където според преданията е отседнал Иван Рилски. Иконостасът и стенописите в храма се нуждаят от спешна реставрация.

С упадъка на България в края на X век и нарастващата заплаха от Византия, крепостта придобива още по-голямо стратегическо значение. След превземането на Велики Преслав, столицата се премества в Охрид, а управлението на западните български територии се поверява на местни военачалници. В Перник властва воеводата Кракра, когото византийските хроники описват като "мъж отличен във военното дело". Под негово командване са били 35 крепости, които успешно са се отбранявали срещу набезите на византийския император Василий II Българоубиец.

Пернишката крепост е свидетел на едно от най-съкрушителните поражения на византийците. Жестокостта, с която императорът се е отнасял към пленените български войници, била потресаваща. Според преданията, около 15 000 българи били ослепени, което довело до сърдечен удар на цар Самуил, когато видял завръщането на своите войници.

След силно земетресение в средата на XI век крепостта била почти напълно разрушена, но стените били възстановени. По-късно обаче сръбският жупан Стефан Неман превзел областта и разрушил града.

Археологическите разкопки продължават да разкриват любопитни находки от различните исторически периоди. През византийското владичество Перник пострадал от нашествията на викинги и печенеги, а в края на XII век през крепостта преминала една от колоните на третия кръстоносен поход на Фридрих I Барбароса.

С възкачването на Калоян на българския престол, държавата отново се превърнала в една от най-мощните сили в Средновековна Европа. Макар Перник вече да не възстановил статута си на крепост с национално значение, духът на безстрашния воин Кракра, който успешно отблъсквал атаките на византийците, продължава да витае над древните стени.

Днес Перник е град, в който живеят корави и непоколебими хора, които са запазили духа на българите, отказващи да се подчинят на чужда воля.