Археолозите откриха погребения от жени и доказателства за икономическа криза

Археологическите разкопки на крепостта Русокастро продължават да разкриват неразказани страници от българската история. Най-новите открития показват драматичните събития от 14 век, когато чумната епидемия е опустошила крепостта и цяла България.

"Това е един от трите гроба. Може би е жена, защото тазът е доста разширен на скелета. Много набързо е станало погребването," обяснява д-р Милен Николов, ръководител на археологическите разкопки. Той подчертава, че мястото не е подходящо за некропол и няма църква наоколо, което говори за извънредни обстоятелства.

Тайните на чумната епидемия

Вече е изпратена проба от останките за ДНК анализ, който може да потвърди окончателно дали наистина става дума за чума. Косвените улики обаче сочат към тази теория. По време на епидемията около средата на 14 век рязко пада динамиката на монетната циркулация, животът става по-небрежен, липсват средства и пари.

"Когато има много население, има много данъци и тогава се правят нещата много качествено. Тук виждаме едни много набързо направени, натрошени малки камъни, увиснали даже," отбелязва археологът.

60 критични метра от крепостната стена

Археолозите успяха да разкрият 60 критични метра от крепостната стена, които са били атакувани най-често. Всички се опитват да превземат крепостта от северозапад, затова защитниците са хвърляли тук най-много усилия.

Учените засичат поне четири строителни етапа на стената. Първият е от 6 век, вторият от средата на 13 век по времето на Асеневци, третият от края на 13 век с дебелина три метра, и накрая ремонти с камъни на калова спойка от последните дни на 14 век.

Византийската врата - знак за спокойствие

Изненадващо е откриването на врата на мястото на най-ожесточените атаки. "Византийците правят входа. Абсолютно спокойно им е," коментира д-р Милен Николов. Това е било в края на 13 век, когато не е имало опасност и е било някакво по-спокойно време.

Разграбването в ново време

Най-голямото разрушение на крепостта не е от атаки, а от векове по-късно. "Този ред маркира нивото на вадене на камъни в ново време. Всичко е ограбено, всичко е взето през последните стотина години," обяснява археологът.

Според исторически сведения от 1906 година една кола дялан камък е струвала осем лева. По времето на Стамболийски разрушението е било тотално. Това е времето между двете войни, когато България търпи тежка икономическа и бежанска криза.