Заплатите на чиновниците ще се индексират с инфлацията

Народното събрание прие окончателно на второ четене т.нар. „удължителен закон“ за държавния бюджет, който гарантира финансовото функциониране на държавата в началото на 2026 година. В подкрепа на текстовете гласуваха 154 народни представители, 43 бяха „против“, а 8 се въздържаха. Групата на „БСП – Обединена левица“ не участва в гласуването, съобщиха от пресцентъра на парламента.

Индексация на доходите

Ключов момент в приетия закон е решението за актуализация на възнагражденията в бюджетната сфера. Депутатите одобриха предложението на Асен Василев и ПП-ДБ за еднократна индексация на заплатите, които не са обвързани с минималната работна заплата. Увеличението ще бъде равно на размера на натрупаната годишна инфлация към 31 декември 2025 година.

"Предлагаме за всички, които не са на минимална работна заплата, да има еднократна индексация в размер на натрупаната към 31 декември годишна инфлация. Това е напълно във възможностите на бюджета, защото приходите растат с ръста на икономиката плюс ръста на инфлацията", заяви по-рано в пленарната зала съпредседателят на ПП-ДБ Асен Василев.

По предварителни данни на Националния статистически институт, очакваната инфлация за 2025 г. е около 5%.

Политически сблъсък

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов изрази скептицизъм относно ефективността на временното решение. Във видеообръщение от партийната централа той предупреди, че липсата на редовен бюджет ще има сериозни икономически последици.

"Последиците от удължителен бюджет ще са тежки, но парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепи само тях", заяви Бойко Борисов и хвърли вината за създалата се ситуация върху Асен Василев и ПП-ДБ.

Какво предвижда законът

Приетият проект, който по същество е Закон за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г., се активира при липсата на приет редовен бюджет до началото на годината. Той стъпва на нормата на чл. 87 от Закона за публичните финанси и урежда:

• Събирането на приходите и извършването на разходите;

• Предоставянето на трансфери към общините;

• Поемането на държавен дълг при спазване на фискалните правила.

Целта на правната рамка е да осигури непрекъснатост на плащанията за пенсии, социални помощи и възнаграждения, докато бъде приет Законът за държавния бюджет за 2026 година.