Синдикатите определиха 5-процентното увеличение като "свободно падане" за доходите

Планираното увеличение на заплатите в бюджетната сфера с 5% е крайно недостатъчно и няма да покрие реалната загуба на покупателна способност на работещите. Това заяви главният икономист на КНСБ Любослав Костов, цитиран от NOVA News. Реакцията идва часове след като Министерството на финансите обяви индексацията, заложена в т.нар. удължителен закон за бюджета.

Според икономическия експерт, механичното прилагане на средногодишната инфлация от НСИ е статистически трик, който не отразява реалността в магазините.

Капанът на статистиката

"В закона пише, че заплатите могат да се индексират най-много с размера на натрупаната инфлация, такава каквато я измерва НСИ. А статистиката мери среден индекс, който съдържа над хиляда стоки. Заради недостатъка на средните величини се получават едни 5%, които абсолютно не стигат на хората", коментира Любослав Костов.

Той подчерта, че стоките от първа необходимост поскъпват с темпове, значително надвишаващи официалната инфлация, което превръща предлаганото увеличение в ефективно намаляване на реалните доходи.

Политическият обрат

КНСБ вижда в действията на политиците и работодателите отстъпление от предварително договорените параметри. Според разчетите на синдиката, разликата между обещаното и заложеното в удължителния закон възлиза на 580 милиона евро по-малко за заплати.

"Учудващо е, че след като се разбрахме, и политиците, и работодателите изведнъж се отрекоха от думите си", заяви Костов. Според него подкрепата за удължителния закон на практика "обрича държавата и работещите на свободно падане".

Цената на липсата на бюджет

Ситуацията с "удължителния закон" създава верижна реакция от дефицити в ключови сектори. Костов предупреди, че освен заплатите, на "трупчета" остават и средствата за:

• Здравеопазване

• Земеделие

• Висше образование и БАН

• Държавните дружества като БДЖ и "Български пощи"

• Капиталовите инвестиции

Липсата на редовен Бюджет 2026 блокира възможността за провеждане на каквито и да е нови политики, превръщайки фискалната година в период на стагнация и оцеляване, вместо на развитие.