Партията предлага възнагражденията на управителя Димитър Радев и екипа му да се режат автоматично, ако поскъпването на живота надхвърли 2%

Политическа партия "Възраждане" внесе в Народното събрание законопроект, който цели директно да удари по джоба ръководството на Българската народна банка (БНБ), ако инфлацията в страната надвишава 2%. Предложението, депозирано на 21 януари 2026 г., предвижда заплатите на управителя и членовете на Управителния съвет да се намаляват автоматично с процента на инфлация над този праг.

Ходът идва на фона на прогнози за инфлация от около 3,5% за 2026 година, което означава, че ако законът бъде приет, ръководството на централната банка гарантирано ще бъде санкционирано.

Механизъм на наказанието

Според текстовете на "Възраждане", в Закона за БНБ трябва да се въведе "ясен и измерим механизъм" за обвързване на възнагражденията с ценовата стабилност. Схемата е проста:

• Ако инфлацията е до 2% – заплатите могат да растат.

• Ако инфлацията е над 2% – заплатите се намаляват с разликата (напр. при 3.5% инфлация, намалението ще е с 1.5%).

Нещо повече, в преходните разпоредби директно е записано, че за текущата 2026 година възнагражденията трябва да бъдат орязани с 1,5% спрямо нивата от 2025 г.. Мотивите на партията са, че БНБ трябва да носи "персонална отговорност" за обезценяването на парите на българите, особено в контекста на правомощията си в Европейската централна банка.

Икономическият парадокс

Предложението обаче се сблъсква челно с икономическата реалност на Валутния борд, в който България се намира. БНБ няма правомощия да води самостоятелна парична политика – тя не може нито да печата пари, нито да променя основните лихви, за да контролира инфлацията, тъй като левът е фиксиран към еврото.

Инфлацията в България е до голяма степен "вносна" (заради цените на глобалните пазари) или следствие на фискалната политика на правителството (бюджетните дефицити и харчове), които се гласуват от същото това Народно събрание. На практика, "Възраждане" предлага банкерите да бъдат наказвани за процеси, които са извън прекия им контрол, превръщайки икономическите показатели в инструмент за политически натиск върху независим регулатор.

Вносителите твърдят, че законопроектът няма да натовари бюджета, но премълчават факта, че подобна намеса в независимостта на централната банка противоречи на европейските договори и би създала сериозен прецедент за институционалната стабилност на страната.