Бившият финансов министър предупреждава за спад в доходите на уязвимите групи

Асен Василев изрази остро несъгласие с обявените от Гълъб Донев нови формули за изчисление на минималната работна заплата и пенсиите. В своя позиция в социалните мрежи той заяви, че промените ще ощетят най-уязвимите групи с по 30 евро месечно, докато едновременно с това се повишава максималният осигурителен доход до 2 400 евро без предоставяне на допълнителни права за работещите.

Ощетяване на работещи и пенсионери

Според публикацията на Асен Василев, новите параметри засягат директно доходите на голяма част от българските граждани. Той прави пряко сравнение с предходни решения от 2022 година, като подчертава негативния ефект от новия подход.

„Гълъб Донев току-що обяви, че работещите на минимална заплата ще получат 30 евро на месец по-малко по новата „прогресивна“ формула, отколкото по формулата, която приехме през 2022 г.“, написа Василев в профила си.

Той допълва, че със същата сума са намалени и всички пенсии, отпуснати след първи юли. Същевременно максималният осигурителен доход се планира да достигне 2 400 евро. „Нито дума за увеличение на правата, които стоят срещу по-високите вноски. Явно след пенсионерите и майките работниците са новите олигарси“, коментира той.

Философията на евтиния труд

Василев определя тези действия не просто като тежко наследство, а като целенасочена управленска философия, която тласка страната в грешна посока.

„Прогресивна България иска да ни върне обратно към философията на евтиния труд и „капковото напояване“ за работещите. Това е пагубно“, категоричен е той.

Според него основната съпротива срещу повишаването на минималната работна заплата идва от нежеланието да се промени икономическият модел, върху който е изградена голяма част от родния бизнес до 2021 година, разчитащ предимно на ниско платени работници.

Производителността като задача на бизнеса

В аргументацията си Василев посочва, че няма богата държава с ниски възнаграждения, и макар че по-високите доходи изискват по-висока производителност, България все още изостава значително дори от съседни държави като Румъния и Гърция. Той подчертава, че отговорността за тази производителност лежи върху работодателите чрез внедряване на по-ефективни процеси и автоматизация, а не чрез търсене на конкурентно предимство чрез най-ниска цена.

За да илюстрира тезата си, той дава ежедневен пример: „Български работник се качва на самолета от София до Франкфурт и изведнъж производителността на труда му скача от 20 евро на час на 73 евро на час. Нито е придобил нови умения, нито си е сменил навиците и мисленето за двата часа полет. Просто работи при по-добър производствен процес с по-добра механизация и автоматизация.“