Цените на пазара в Русе скочиха почти двойно

Цените на плодовете и зеленчуците на Централния кооперативен пазар в Русе са се увеличили почти двойно спрямо миналата есен, а в същото време овощари от Североизточна България оставят продукцията си да гние по дърветата заради ниски изкупни цени и липса на пазар, съобщават от БНТ.

Въпреки богатата реколта през тази година, растящите разходи за отглеждане и масовият внос изправят стопаните пред реален риск от фалити и принуждават част от тях да изкореняват градините си.

Почти двоен скок на цените в Русе и слаб интерес от купувачите

На Централния кооперативен пазар в Русе търговци и производители предлагат стоката си дори в студеното и дъждовно време, но купувачите са значително по-малко от обичайното за сезона. На щандовете вече преобладава родното оранжерийно производство, като поскъпването е най-осезаемо при зеленчуците заради високите разходи на земеделците.

„Спрямо миналата есен цените са същите, но в евро, тоест увеличението е почти двойно. През пролетта започна тази тенденция, а през лятото цените бяха по-ниски от миналогодишните. Сега вече се продава родното оранжерийно производство. Търсенето много е намаляло спрямо това, което се очаква за есенния период. Разходите за производство са големи, поскъпна навсякъде животът“, коментира Кунчо Кунчев, управител на „Общински пазари“ в Русе.

Труд без възнаграждение и необрани градини

Докато крайните цени на пазара растат, изкупните цени на едро често падат под себестойността на продукцията. Част от плодовете остават необрани в градините до следващата пролет, а стопаните търсят начини за оцеляване чрез директни продажби на дребно.

Димка Четова и баща ѝ обработват 10 декара градина със седем сорта круши в добричкото село Крушари. За да се справят с високите разходи по поддръжката, те разчитат само на собствен труд и не наемат допълнителна работна ръка.

„На едро просто е... Цената е смешна предвид разходите, които хвърляш. Това не е малко работа. Все едно някой да ходи на работа, без да получава заплата. Трябва да се направи, както в голяма част от европейските страни, да се пласира по-скоро българската продукция и да не се внасят толкова много плодове от чужбина“, каза производителят от село Крушари Димка Четова.

Според представителите на бранша ситуацията се усложнява допълнително от тежката борба с вредителите и от острия недостиг на преработвателни предприятия в страната.

„Вносът оказва изключително голямо влияние при всички плодове, основно върху цената. Голяма част от продукцията остана необрана по градините. Тук преработвателните предприятия се броят на пръсти. Много производители са решили да напуснат бранша и да изкоренят овощните градини. Трябва да се направи една цялостна стратегия в бранша и всички производители да следват тази стратегия, за да има устойчивост и развитие. Иначе, когато всеки работи сам за себе си, браншът никога не може да просъществува по този начин“, заяви председателят на Съюза на дунавските овощари Николай Колев.

Позицията на държавата и сдружаването като изход

От Министерството на земеделието и храните виждат решението на пазарните трудности в обединяването на стопаните и насочването на средства към преработка на суровината.

„Това е една от идеите на европейското финансиране. Ние да създадем условия земеделските стопани да се кооперират помежду си, да инвестират в различен тип инвестиции в преработка, да добавят стойност и така да могат да отговорят на изискванията на пазара, за да станат устойчиви“, посочи заместник-министърът на земеделието и храните Красимир Чакъров.

Тезата за общи действия пред чуждестранната конкуренция се подкрепя и от другия ресорен заместник-министър.

„Най-важните от наша гледна точка проблеми са свързани с тяхното коопериране – да предлагат продукцията си заедно, да работят заедно и да бъдат конкурентни спрямо вноса от външни пазари“, допълни заместник-министърът на земеделието и храните Янислав Янчев.

Въпреки трудната есен, земеделците се надяват следващата стопанска година отново да бъде плодородна, но този път да разполагат със сигурен пазар за своята реколта.