Янислав Янчев и Красимир Чакъров обсъдиха проблемите на земеделците в Русе

Богатата реколта през тази година не носи сигурни доходи на българските земеделски производители, тъй като пренасищането на пазара срива изкупните цени и блокира реализацията на продукцията. Това заявиха заместник-министрите на земеделието и храните Янислав Янчев и Красимир Чакъров по време на изложението „Дунавски овощари“ в Русе, съобщават от „Русе Медиа“. Двамата очертаха кооперирането, инвестициите в преработка и модернизирането на стопанствата като основен изход от ценовия натиск в сектора.

Капанът на суровата продукция и ниските цени

Въпреки че настоящата стопанска година отчита значително по-високи добиви спрямо предходната, свръхпредлагането директно удря по джоба на стопаните. Пазарните тенденции при отделните култури се развиват неравномерно. Докато повечето овощни насаждения запазват сравнително стабилни нива, при някои сортове винени лозя вече се отчита свиване на обработваемите площи. Ниските изкупни цени предизвикаха и открито недоволство сред производителите на праскови в страната.

Според представителите на аграрното ведомство държавата няма механизъм да диктува цените в условията на свободен пазар, а фермерите не могат да разчитат на дългосрочна сигурност, ако продават единствено суровина без преработка.

„Държавата се стреми по всякакъв начин да облекчи производителите. Тези хора обаче трябва да разберат, че докато нямат добавена стойност върху продукцията, именно чрез първична преработка или консервиране на продуктите, не могат да разчитат на устойчивост“, коментираха заместник-министрите по време на форума в крайдунавския град.

За да бъдат конкурентоспособни спрямо мащабни европейски производители като Испания и Италия, българските стопани не могат повече да разчитат на остарели технологии. Според ръководството на министерството са необходими инвестиции в нови сортове, изграждане на интензивни градини и прецизно съобразяване на добивите с реалното пазарно търсене.

Моделът от Добруджа и достъпът до големите вериги

Една от основните пречки пред малките и средните стопанства остава достъпът до големите търговски вериги, които изискват строги стандарти за качество, големи обеми и непрекъснати доставки. По думите на Янислав Янчев и Красимир Чакъров отделните малки производители трудно могат да покрият тези критерии сами, което прави сдружаването задължителна стъпка срещу евтиния внос.

„Докато са заедно, те са силни. Когато се опитват един по един да работят, е много трудно да бъдат конкурентни при тези пазарни условия“, подчертаха представителите на аграрното министерство.

Като успешен модел за преодоляване на пазарната изолация на срещата бяха посочени земеделски производители от Добруджа. Чрез обединяване на ресурсите и покриване на високите изисквания за качество те вече реализират продукцията си в големи търговски вериги на външни пазари, включително в Полша и балтийските държави. За постигането на подобен мащаб обаче земеделците трябва сами да изграждат необходимите логистични и преработвателни бази, докато ролята на държавата е да осигури подходящите условия и достъпа до финансиране.

Скъпите горива и ограниченията от Брюксел

Освен ниските изкупни цени, сериозен удар върху разходите на стопаните нанася и поскъпването на енергоресурсите. Заместник-министрите предупредиха, че геополитическата криза около Ормузкия проток създава реални предпоставки цените на горивата да продължат да притискат земеделския сектор.

В тази ситуация възможностите за директна държавна намеса са строго рамкирани от правилата на Европейския съюз. България няма право да дотира директно цената единствено на местната продукция. По тази причина усилията на министерството са насочени към осигуряване на ликвидност и частично компенсиране на разходите на стопаните, включително за горива, в рамките на позволените механизми.

Дългосрочното финансиране за бранша е заложено в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони. Чрез него европейските средства се насочват не към механично доплащане на цените, а към модернизация на стопанствата, изграждане на мощности за преработка и повишаване на добавената стойност на българската продукция.