Липсата на хладилни бази и коопериране блокира достъпа на производителите до големите пазари

Овощарите в Русенско изпращат изключително трудна стопанска година и са принудени да продават продукцията си под себестойност въпреки добрата реколта, съобщават от телевизия КИС 13. Основните пречки пред реализацията на плодовете са свръхпроизводството при някои култури, липсата на преработвателни мощности в региона и свитият пазар, който не позволява на стопаните да покрият рязко нарасналите си разходи.

Войните и скъпите суровини топят печалбите

Себестойността на производството на плодове през тази година е скочила многократно. Основен двигател на поскъпването са високите цени на горивата, торовете и препаратите за растителна защита, както и недостигът и оскъпяването на работната ръка. Местните производители се оказват в пазарна клопка, при която разходите им растат непрекъснато, а изкупните цени се диктуват от външни фактори.

"Всичко това вследствие на войната в Близкия изток и все още вследствие на войната в Украйна доведе до изключително увеличение за поредна година на цените на основните суровини, които ползваме за нашето производство. За съжаление, цената на крайния продукт – нали, всичко работи на пазарен принцип и не може производителят сам да определя цените. Особено пък тук в България, където производството е много малко, цените се определят от външни пазари и ние сме принудени да продаваме на тези цени, много често дори под себестойност", казва председателят на Съюза на дунавските овощари Николай Колев, цитиран от КИС 13.

Румънският пример и липсата на сдружаване у нас

Като основен изход от кризата с реализацията браншът посочва кооперирането на земеделците и изграждането на общи логистични и хладилни бази. Според Николай Колев българските стопани могат да почерпят пряк опит от съседна Румъния, където моделът на сдружаване вече работи успешно непосредствено до българската граница.

"Много близо тук до нас има такава база със 170 производителя на зеленчуци в Румъния, които работят заедно, реализират заедно и това е пътят и тук. Но сякаш все още българските производители не са узрели за това. Всеки продава сам на парче, всеки се спасява сам за себе си. Няма общи хладилни бази, няма големи обеми, с които да се излезе на външен пазар, където да се търси стратегически купувач, а всеки си решава проблемите сам за себе си. Както видяхме тази година, проблемът с реализацията остана нерешен", посочи още Николай Колев.

Условията на търговските вериги и ролята на държавата

Проблемът с разпокъсаното производство спира достъпа на родните плодове и до големите супермаркети. От Министерството на земеделието водят разговори с големите търговски вериги за улесняване на приема на българска продукция в техните обекти, но самостоятелните малки стопанства трудно могат да отговорят на изискванията за обем и ритмичност.

"Според мен рано или късно трябва да се осъзнае от всички земеделски производители, че докато са заедно, те са силни. Когато се опитват един по един да работят, е много трудно да бъдат конкурентни при тези пазарни условия. Все пак ние сме общ пазар с още 26 държави в Европейския съюз. Водят се и разговори с големите търговски вериги за улесняване на достъпа на българската продукция до техните обекти. Но те имат определени условия по отношение на количество, качество и регулярност на доставките. Така че затова казвам, че кооперирането и когато земеделците са заедно, всъщност те могат да осигурят една такава непрекъснатост в доставките. Когато сами се борят като отделни малки производители, това е много по-трудно", подчерта заместник-министърът на земеделието Янислав Янчев, цитиран от русенската медия.

Освен обединяването за продажба на прясна продукция, ключова стъпка за оцеляването на сектора е инвестирането в преработвателни мощности, които да задържат добавената стойност у нас.

"След като многото на брой малки стопанства успеят да се кооперират помежду си и да постигнат някакви резултати, те тогава стават устойчиви на пазара и могат да захранят включително и чуждестранните търговски вериги. И това е една от идеите на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони – да се инвестира в преработка на първично произведена земеделска продукция, добавяне на стойност, за да може да реализираме продукцията на по-висока цена", каза от своя страна заместник-министърът на земеделието Красимир Чакъров.