Структурата може да революционизира батериите и квантовите компютри

Осемдесет години след историческия ядрен опит „Тринити“, воден от Робърт Опенхаймер, екстремните условия от първата атомна експлозия продължават да разкриват научни тайни. Според американското научно издание „Гизмодо“, международен екип от физици е идентифицирал непозната досега кристална структура в радиоактивния пясък на пустинята в Ню Мексико.

Огненото кълбо и раждането на „червения тринитит“

На 16 юли 1945 година експлозията на плутониевата бомба създава огнено кълбо с диаметър 21 километра. Ударната вълна и температурите от над 1500 градуса по Целзий мигновено изпаряват 30-метровата тестова кула, медните кабели и измервателната апаратура. Налягането в епицентъра е сравнимо с процесите дълбоко в земната мантия.

Разтопеният пустинен пясък, смесен с изпарените метали, се охлажда бързо, образувайки радиоактивно стъкло, известно като тринитит. Докато масовият тринитит е бледозелен, учените насочват вниманието си към по-рядката му разновидност – „червения тринитит“, който е богат на метални остатъци от кулата.

Нанометровата клетка на клатратите

Екип от физици от Европа и САЩ идентифицира в червения тринитит непозната досега кристална фаза на съединение от типа клатрат. Структурата е изградена от силиций, калций, желязо и мед.

Кристалите клатрати образуват сложна геометрична решетка, която функционира като нанометрова клетка, способна да улавя и задържа други молекули.

Лука Бинди: „Това е първото потвърдено чрез кристалография идентифициране на клатратна структура сред твърдите продукти от ядрена експлозия.“

Ръководителят на изследването допълва, че систематичното изследване на металните капчици разкрива набор от необичайни фази, които отразяват уникалната химическа среда по време на взрива.

Потенциал за високите технологии

Откритият кристал не е просто исторически артефакт, а материал с огромен потенциал за бъдещето на технологиите. Подобни структури могат да се използват като миниатюрни резервоари за съхранение на литиеви йони в батериите от ново поколение.

Инженерите вече прилагат сходни силициеви съединения заради техните електрически, магнитни и каталитични свойства. Откритието от Ню Мексико дава нови перспективи за усъвършенстването на слънчевите панели, създаването на по-мощни квантови компютри и развитието на иновативни микроустройства.