Научно изследване преобръща представите за древния защитен рефлекс на тялото

Древният рефлекс на настръхването далеч не е безполезен еволюционен остатък, съобщават изследователи от Харвардския университет в публикация за авторитетното научно списание Cell. Учените доказват категорично, че познатата ни "пилоерекция", която се задейства за части от секундата при рязък студ или силна емоция, играе директна и ключова роля в регенерацията на косата, отваряйки напълно нови хоризонти пред съвременната дерматология и лечението на косопад.

Медицинският термин за настръхването е пилоерекция. В кожата, в непосредствена близост до космените фоликули, са разположени малки гладки мускули. Когато те се свият, косъмът се изправя, а на повърхността на кожата се появява характерната подутина. Този светкавичен процес се дирижира от симпатиковата нервна система – същата, която отговаря за първичната реакция "бий се или бягай".

Микросистема под повърхността

Доскоро класическата наука смяташе този рефлекс за рудиментарен (закърнял) механизъм, останал от окосмените ни предци, който днес няма реална терморегулаторна полза за човека. Изследователският екип от Харвард обаче открива на микроклетъчно ниво, че симпатиковият нерв, гладкият мускул и косменият фоликул образуват неразривна трикомпонентна система.

"Процесът изобщо не е безполезен при хората, а формира жизненоважна невро-мускулна ниша, която интегрира външните стимули от околната среда с биологичната регенерация", посочват авторите на изследването в публикацията си.

При излагане на студ симпатиковите нерви отделят невротрансмитера норадреналин. Той не само причинява физическото свиване на мускула, но и директно стимулира фоликуларните стволови клетки да започнат производството на нова коса. Този факт проправя пътя към принципно нови терапии за плешивост, тъй като учените установяват, че при оплешивяване именно тези малки мускули дегенерират и симпатиковата връзка се губи.

Феноменът "Фрисон" и сензорите за емоции

Освен от студ, настръхването често се провокира от въздействаща музика, силен страх или ярък спомен. В научните среди музикалното настръхване носи името Фрисон (Frisson) или "естетическо втрисане". Изследванията показват, че не всеки човек е способен да го изпита – реакцията се наблюдава предимно при хора с по-голяма плътност на невронните връзки между слуховата кора и центровете за емоционална обработка в мозъка.

Тази директна връзка между кожата и дълбоките емоции вече намира и технологично приложение. Учени от южнокорейския институт KAIST разработиха иновативен гъвкав сензор, който се залепя за кожата и отчита дори най-микроскопичните промени при пилоерекция. Устройството позволява напълно обективно измерване на човешките емоции в реално време, което обещава революция както в потребителския маркетинг, така и при модерните полиграфски тестове.

Кога тялото ни сигнализира за проблем

Въпреки че настръхването е напълно естествен и безобиден физиологичен отговор, медицинските експерти от Националния център за биотехнологична информация на САЩ (NCBI) предупреждават за специфични изключения. Консултацията с невролог е наложителна, ако тези симптоми са чести, асиметрични или придружени от необяснимо изтръпване, болка и слабост. В подобни изолирани случаи пилоерекцията може да не е просто реакция на студ или емоция, а сигнал за сериозна автономна дисфункция.