Българският президент влиза в учебниците по политология

Според анализ, публикуван във вестник "24 часа", бившият държавен глава Румен Радев е записал безпрецедентен рекорд в световната политическа история. Изданието отбелязва, че той е единственият лидер в света, който доброволно е подал оставка като президент, спечелил е парламентарни избори и е заел поста на министър-председател. Авторът на материала съпоставя този демократичен прецедент с редица "апаратни хватки" и рокади, използвани от световни лидери за запазване на властта.

Рокадите в Русия и Армения

Анализът припомня политическия маньовър на Владимир Путин през 2008 година. Тъй като руската конституция не допускаше трети пореден мандат, Путин отстъпи президентския пост на Дмитрий Медведев, който спечели вота със смазващите 71%. Веднага след това Медведев назначи Путин за премиер – решение, одобрено от Думата с 392 срещу 56 гласа. Четири години по-късно двамата размениха позициите си отново, което накара западните наблюдатели да определят системата като псевдодемокрация.

В Армения сценарият се развива по-драматично. След два президентски мандата Серж Саргсян прокарва конституционна реформа, трансформираща страната в парламентарна република. Въпреки обещанието си да не се възползва от промените, той е издигнат за премиер. Това предизвиква масови протести в Ереван, водени от Никол Пашинян. След опит за силово потушаване и арест на Пашинян, властта капитулира. Саргсян подава оставка само шест дни след назначаването си, заявявайки: "Никол Пашинян беше прав. Аз сгреших. Движението по улиците е насочено срещу моето управление. Изпълнявам исканията им."

Военни преврати и пожизнени лидери

Публикацията разглежда и случая с Франк Байнимарама, който ръководи военния преврат във Фиджи през 2006 година. Той сваля тогавашния премиер, принуждава президента да подаде оставка и се самоназначава за временен министър-председател. Едва осем години по-късно, през 2014 година, партията му печели демократични избори с 59% от гласовете.

В Казахстан Нурсултан Назърбаев управлява като президент близо 30 години, печелейки последните си мандати с 95-97% подкрепа. След оставката си през 2019 година, той запазва реалната власт чрез позициите председател на Съвета за сигурност и "лидер на нацията", избягвайки премиерския пост, но осигурявайки си пълен контрол и съдебен имунитет.

Българският прецедент

Анализът завършва с грузинския опит на Едуард Шеварднадзе, който преминава от председател на парламента към президентския пост, печелейки 70% от гласовете, преди да бъде свален от Революцията на розите.

На фона на всички тези примери, изданието категорично откроява пътя на Румен Радев. Според материала, докато другите лидери използват "инженерингови" подходи и конституционни вратички, българският политик влиза в учебниците по политология чрез напълно легитимен процес – честна оставка и изборна победа с неоспорим резултат.