Липсата на обезопасяване превръща инцидентите в трагедии

Над 30% от жертвите при катастрофи у нас не умират от самия сблъсък с друг автомобил, а заради лошо управление на инфраструктурата и необезопасени крайпътни обекти. Това показва най-новият доклад на Института за пътна безопасност (ИПБ), който разкрива стряскаща картина на пътищата в страната през 2025 година.

Според експертите, въпреки че държавата харчи милиарди за ремонти и поддръжка, рискът остава критично висок, а парите не се насочват към приоритетното обезопасяване на най-смъртоносните участъци.

Смъртоносни препятствия

От общо 456 загинали през изминалата година (според официалните данни на МВР), точно 140 души са загубили живота си при удар извън пътното платно. Статистиката категорично доказва, че това не е нещастно стечение на обстоятелствата, а системен провал на отговорните институции.

Най-честата причина за фатален край при напускане на пътя е ударът в дърво. През 2025 година по този начин са загинали 47 души. Още 31 са жертвите при преобръщане на автомобила извън асфалта, а 15 са намерили смъртта си след сблъсък с различни крайпътни съоръжения.

Докладът посочва и други безумни причини за смърт по българските пътища:

• Блъскане в предпазна ограда (мантинела) – 13 жертви

• Удар в скат – 12 жертви

• Сблъсък със стълб – 9 жертви

"Това не е случайност. Това е системен провал", категорични са от Института за пътна безопасност в своя анализ.

Милиарди за нулев ефект

Докладът подчертава, че огромните публични разходи за пътна мрежа не водят до реална защита за гражданите. Опасни дървета и бетонови стълбове масово остават без предпазни елементи, а самите мантинели често не изпълняват задържащата си функция и дори се превръщат в директна заплаха за живота на шофьорите.

"Пътят не прощава грешки – той убива", се посочва в разпространения документ. Според експертите в държавата не липсват пари, а липсва адекватно управление на риска.

Инфраструктурата трябва да бъде изградена така, че да прощава и да смекчава последствията от човешките грешки. Вместо това, у нас тя ги превръща във фатални, тъй като значителните финансови средства се усвояват без ясна приоритизация на най-опасните зони.