Ситуацията с президента напомня тази със Симеон Сакскобургготски през 2001 г., коментира политологът

Липсата на яснота около политическите амбиции на държавния глава създава опасен прецедент, който застрашава стабилността на политическата система броени дни преди началото на предизборната кампания. Докато партиите се готвят за поредния предсрочен вот, "мълчанието" на президента Румен Радев се превръща в основен фактор на нестабилност, ерозиращ доверието както в президентската институция, така и в демократичния процес.

Това стана ясно от коментара на политолога проф. Огнян Минчев, който определи ситуацията като "най-тревожния аспект" на настоящата криза.

"Тази продължителна спекулация ерозира статута и легитимността на институцията български президент", заяви Минчев в ефира на bTV.

Историческият паралел и липсващият контекст

Ситуацията напомня на политическия вакуум от 2001 година, когато Симеон Сакскобургготски държа обществото в напрежение до последния момент. Според Минчев, аналогията е очевидна, но крие съществени рискове. За разлика от 2001-ва, днес избирателите са изтощени от спиралата на избори, а евентуален проект на Радев рискува да не повтори успеха на НДСВ, а просто да фрагментира допълнително политическото пространство.

"Аналогията е очевидна, макар че не е сигурно дали евентуален проект на Радев би имал успеха на НДСВ," отбеляза политологът.

Критичният анализ на ситуацията обаче показва, че проблемът е по-дълбок от обикновена историческа препратка. Докато Симеон II беше външен фактор, Радев е действащ държавен глава. Неговото "чудене до последния момент" го поставя в опасната зона между ролята на конституционен обединител и де факто партиен лидер, което създава конфликт на интереси на най-високо държавно ниво.

Криза на легитимността

Огромният проблем пред предстоящите избори остава ниската избирателна активност. Фактът, че едва половината от имащите право на глас отиват до урните, създава вакуум, който нови политически проекти се опитват да запълнят.

Според Минчев, нуждата от нови субекти е продиктувана от необходимостта да се ангажират негласуващите. Въпросът обаче остава дали един президентски проект ще предложи "реална промяна в обществен интерес" или просто ще преформатира властта в полза на нови елити.

Технологията като параван за безпомощност

На фона на системните проблеми, политическият дебат отново се плъзга по повърхността – към промените в Изборния кодекс в "12 без 5". Проф. Минчев остро критикува фокуса върху технологията на гласуване (машини срещу хартия) като опит да се прикрие политическата немощ.

"Честността на изборите не се гарантира от технологиите, а от политическите решения и съгласието между участниците в процеса," категоричен бе политологът, добавяйки, че превръщането на технологията в основен залог е признак на политическа безпомощност.